Всеки от нас си мечтае какъв ще бъде животът му след време. Градим си планове за живота ни, една пирамида, в началото въздушна и след време вече истинска. Сега десет години ми се струват много време, но те ще минат като полъх и даже няма да усетя как са минали. Един ден ще се събудя и ще се усетя, че вече съм на 28 и ще си спомня наивните мечти на едно 18-годишно момиче и всички приятели, които не съм виждала от години и всички щастливи мигове, за които не се бях сещала от много време.

          Времето минава, без да го усетим. Спомням си каква бях преди десет години – малко дете с детски мечти. Детето порасна, мечтите – също. За изминалите няколко години толкова много неща се промениха. Различни хора влязоха в моя живот и след като изиграха своята роля, поеха по своя път. Различни случки промениха вижданията ми и ме накараха да порасна. Понякога майка ми ме поглежда и все още не може да повярва, че вече не съм нейното малко момиченце, което бързаше да порасне и да се хвърли в живота.

         След 10 години всичко ще е много различно. Най-малкото ще съм с десет години по-голяма, по-мъдра, по-улегнала…

         Аз съм мечтател и ми се иска да вярвам, че след 10 години ще съм точно там, където искам да съм сега. Искам да се събудя сутринта, да изляза на терасата и да поема дълбоко една глътка въздух, взирайки се в красивата планинска гледка. Искам да изпия чаша топло, ароматно кафе рано сутрин с човека, който обичам сега. Искам да живея в мечтите си, а те са безкрайни.

         Надявам се след десет години да съм същият щастлив и положителен човек и да ме обкръжават същите хора. Не мога да си представя какъв ще е светът след десет години и честно казано няма значение, светът се променя прекалено бързо, за да се мъча да си го представя. Дали утре ще е по-добре от днес? Дали след десет години ще е по-добре от сега? Който има желание и търпение да види, да почака малко и ще разбере.

           Бих се впуснала в мечти какво ще работя, но това няма значение. Дали ще съм доктор или писател, или психолог, или нещо друго, няма значение, пак ще съм аз и щом съм решила да го правя, значи то ме прави щастлива. Важното е да съм доволна от себе си и от начина ми на живот. Дали ще избера да се омъжа за един или друг, колко деца ще имам, каква кариера ще имам, къде ще живея, е въпрос на съдба. Аз сама определям своя път и своята съдба, така че след десет години ще съм точно на това място, където искам, с онези хора, които обичам и ще върша онова, което ми доставя удоволствие.

            Животът е приключение, което няма нужда да планираме, то идва само при нас и започва в момента, в който прекосиш прага сутрин, до момента, в който затвориш очи вечер и на следващия ден отново. Искам да живея така, че когато остарея и погледна назад, да не съжалявам за нищо и да си кажа „Живях така, както на мен ми харесваше. Живях само по своите правила.”  Не знам какво ще се случи утре, не мога да кажа какво ще се случи след десет години. Мога само да се надявам и да чакам. Всеки се надява на светло бъдеще. Аз се надявам на шеметен, авантюристичен и луд живот. А ако искам нещо силно, то само ще дойде при мен.

         Така че с усмивка на лице и надежди в сърцето си казвам:

          - Живот, предизвиквам те! Изненадай ме!