Снегът на спомена

                                                                                           

                Първият сняг - студен полъх на нахлуващи спомени. Снежинките бавно падат от довчера нежносиньото, а днес студеното и скучно сиво небе. Красивите бели кристалчета май ми се усмихват, падайки покрай моя прозорец. Студената мъгла се разгръща по улиците, играейки си с душата ми. Тя замъглява погледа ми, опитва се да скрие поне за миг истината, да изтръгне болката от сърцето ми, но за жалост съвсем безуспешно. А то страда и търси своето място, но ти не го искаш, а на мен вече не ми трябва. Губя представа за времето. Измъчва ме един единствен въпрос: "Къде си в този момент и какво ли правиш сега?"
              Стрелките на часовника препускат, дните се нижат по календара, а аз продължавам да търся мъничко топлина за наранената ми душа. Искам да те забравя, да те залича от съзнанието си, да изтрия образа ти, изплуващ пред мен всеки път, щом затворя очи. Чуй песента, която сърцето ми пее за теб! За теб бе всяка моя усмивка, всяка нежна дума - изказана или премълчана, всяка гореща сълза.
            Как да ти кажа, че ми липсваш, как да укротя ускорения пулс, как да превърна всеки удар в смислена дума? Дори не знам как да върна усмивката си, която си тръгна заедно с теб. Ти отнесе сърцето ми в дълбините на отчаянието и ме накара, свита в ъгъла, да се опитвам сама да се преборя с тъгата. Не знам как бих те погледнала сега, защото не бих си простила да видиш как болката и носталгията се разливат в очите ми.
          Как да кажа "Липсваш ми", без да понеса болезнените удари на мълчанието?!Снежинките навън се сипят и ми напомнят за теб, за усмивката и пленителния ти поглед. Вятърът ми шепне с твоя глас и навява носталгия в сърцето ми. С всяка  крачка,погазвайки снега на спомена, осъзнавам колко много искам пак да си до мен... Моля всяка снежинка да се върнеш отново в живота ми!