Снегът на спомена
Първият сняг - студен полъх на нахлуващи спомени. Снежинките бавно падат от довчера нежносиньото, а днес студеното и скучно сиво небе. Красивите бели кристалчета май ми се усмихват, падайки покрай моя прозорец. Студената мъгла се разгръща по улиците, играейки си с душата ми. Тя замъглява погледа ми, опитва се да скрие поне за миг истината, да изтръгне болката от сърцето ми, но за жалост съвсем безуспешно. А то страда и търси своето място, но ти не го искаш, а на мен вече не ми трябва. Губя представа за времето. Измъчва ме един единствен въпрос: "Къде си в този момент и какво ли правиш сега?"
Стрелките на часовника препускат, дните се нижат по календара, а аз продължавам да търся мъничко топлина за наранената ми душа. Искам да те забравя, да те залича от съзнанието си, да изтрия образа ти, изплуващ пред мен всеки път, щом затворя очи. Чуй песента, която сърцето ми пее за теб! За теб бе всяка моя усмивка, всяка нежна дума - изказана или премълчана, всяка гореща сълза.
К ...