Спомен от вчера

Feb 17, 2008, 8:45 PM

Essays

1395 0 0

1 мин reading

Ако днес си измисля спомен за вчера и го запазя за утре, дали ще се изтърка и стане банален? Или пък прясно ще боли като прободена рана? Когато заровя този спомен за вчера, дали ще потъне в забрава или ще никне като плевел на неподходящи места, когато не трябва?
Щом аз реша да изтрия този спомен от вчера, ще се бори ли с мене? Или ще търси нов въздух, нови надежди да обладае и да обсеби? Дали ме е сграбчил и души ме с невидимите си ръце? А може би отворил е вратата и сам ме пуска да си ида? Защо е посят в мен този спомен от вчера, не зная. С ръката си държа дръжката на вратата, а с другата го стискам здраво. Сбогувам ли се днес с този спомен от вчера, ще го прегърна и ще си ида. А може и да го помоля да поостане, така, както бях свикнала с него. Дали е привикнал към мене или му писна да живее с моите мисли? Май ще заплача, че на вратата нови спомени чакат и молят ме да ги пусна. Но толкова добре полях този спомен от вчера, че чудя се вече как да се пуснем…

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.