Ако днес си измисля спомен за вчера и го запазя за утре, дали ще се изтърка и стане банален? Или пък прясно ще боли като прободена рана? Когато заровя този спомен за вчера, дали ще потъне в забрава или ще никне като плевел на неподходящи места, когато не трябва?
Щом аз реша да изтрия този спомен от вчера, ще се бори ли с мене? Или ще търси нов въздух, нови надежди да обладае и да обсеби? Дали ме е сграбчил и души ме с невидимите си ръце? А може би отворил е вратата и сам ме пуска да си ида? Защо е посят в мен този спомен от вчера, не зная. С ръката си държа дръжката на вратата, а с другата го стискам здраво. Сбогувам ли се днес с този спомен от вчера, ще го прегърна и ще си ида. А може и да го помоля да поостане, така, както бях свикнала с него. Дали е привикнал към мене или му писна да живее с моите мисли? Май ще заплача, че на вратата нови спомени чакат и молят ме да ги пусна. Но толкова добре полях този спомен от вчера, че чудя се вече как да се пуснем…