2 min reading
Всеки от нас е изживявал някаква болка. Аз също. Но никога не съм знаела, че нещо на този свят може да боли така и да не минава с дните, а напротив - да се усилва главоломно. Една загуба. Една липса. Една черна, празна дупка, която зяе в мен. И вече няма кой да я запълни, нали, Бабо? Да, чувала съм, знам, вярвам... Че те живеят и след физическата си смърт. Но как да я целуна, как тя ще ме погали, кой сега ще ми каже: "Пете, успех на класното, бабе! Стискам ти палци!" Няма кой...
Защо, когато се усмихнем, хората около нас си мислят, че вече сме преживели всичко и не страдаме? Защо е толкова несправедливо? И защо ме боли все повече? Не е честно... Човек (макар и тежко, смъртно, неизлечимо... болен) да е жив днес... и в следващия миг... Утре просто го няма! Защо??? Защо ми я отне... Който и да си - Господ, Дявол, Съдба, не знам...
Да осъзнаеш, че ЕДИНСТВЕНИЯТ изход за един човек, когото обичаш безкрайно, безмерно, без... е смъртта. И ти трябва да го пуснеш да си отиде, за да спре да страд ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up