Всеки от нас е изживявал някаква болка. Аз също. Но никога не съм знаела, че нещо на този свят може да боли така и да не минава с дните, а напротив - да се усилва главоломно. Една загуба. Една липса. Една черна, празна дупка, която зяе в мен. И вече няма кой да я запълни, нали, Бабо? Да, чувала съм, знам, вярвам... Че те живеят и след физическата си смърт. Но как да я целуна, как тя ще ме погали, кой сега ще ми каже: "Пете, успех на класното, бабе! Стискам ти палци!" Няма кой...
Защо, когато се усмихнем, хората около нас си мислят, че вече сме преживели всичко и не страдаме? Защо е толкова несправедливо? И защо ме боли все повече? Не е честно... Човек (макар и тежко, смъртно, неизлечимо... болен) да е жив днес... и в следващия миг... Утре просто го няма! Защо??? Защо ми я отне... Който и да си - Господ, Дявол, Съдба, не знам...
Да осъзнаеш, че ЕДИНСТВЕНИЯТ изход за един човек, когото обичаш безкрайно, безмерно, без... е смъртта. И ти трябва да го пуснеш да си отиде, за да спре да страд ...