Окото ви е напоено с любопитство. То поглъща всичко наоколо. Забелязва усмивката и смеха, скръбта и сълзите. То улавя погледите.
Красиво е. Различно. Синьо, зелено, кафяво и черно. А може и пъстро да е. Събрало слънчевите лъчи и диханието на тъмнината в сърцето си.
Аз виждам. Понякога виждам неща, които вие не виждате. Понякога. Окото ми краде от чуждото щастие. Това не е нарочно. Напротив. Без да искам. Несъзнателно.
Не обвинявайте жадното за красота човешко око. То не може да накърни вашия безценен миг. Абсурдно. Да гледаш отстрани е далеч по-лесно, отколкото да бъдеш в центъра. Но и далеч по-горчиво. Усетихте ли? Окото, като че погълна досадните пухчета от тополите. Уф... Неприятно. Сякаш имам конюктивит.
Миг на радост. Окото ви излъчва светлина. А иначе не е слънчево. Защо се усмихвате? Целувката на онези двамата запалва огънче в очите ви. Какво си мислите? Красиво е нали? Окото фиксира момента. Наслаждава се или проклина. Мечтае.
Стига. Реалността ви дърпа за шлифера. Окото се пре ...