Страничен наблюдател

 Окото ви е напоено с любопитство. То поглъща всичко наоколо. Забелязва усмивката и смеха, скръбта и сълзите. То улавя погледите.

Красиво е. Различно. Синьо, зелено, кафяво и черно. А може и пъстро да е. Събрало слънчевите лъчи и диханието на тъмнината в сърцето си.

 Аз виждам. Понякога виждам неща, които вие не виждате. Понякога. Окото ми краде от чуждото щастие. Това не е нарочно. Напротив. Без да искам. Несъзнателно.

 Не обвинявайте жадното за красота човешко око. То не може да накърни  вашия безценен миг. Абсурдно. Да гледаш отстрани е далеч по-лесно, отколкото да бъдеш в центъра. Но и далеч по-горчиво. Усетихте ли? Окото, като че погълна досадните пухчета от тополите. Уф... Неприятно. Сякаш имам конюктивит.

 Миг на радост. Окото ви излъчва светлина. А иначе не е слънчево. Защо се усмихвате? Целувката на онези двамата запалва огънче в очите ви. Какво си мислите? Красиво е нали? Окото фиксира момента. Наслаждава се или проклина. Мечтае.

 Стига. Реалността ви дърпа за шлифера. Окото се преумори. Обляха го твърде много емоций.

 Може би вие му завиждате. Понякога, когато изпадате в неблагоприятна ситуация се откъсвате от моментното щастие. И таз добра! Алчни хиени. Гърлата ви са толкова уголемени, че могат да глътнат положителната енергия на пет такива наблюдатели. В очите ви се поражда завист. Все още не е опасно за вас. Близо сте да затворите очите си напълно. НЕ! Ама вие приличате на магазин за зеленчуци и козметика! Изглеждате толкова смешно. Очите ви са някак празни, без какъвто и да е пълнеж.

 Свиква се. Затишие след река от сълзи. Очите ви горят, бягали са, за да спечелят златото, но сега когато небето отново е синьо те се задоволяват и с това, че усещат туптене. Туп-туп. Туп-Туп.

 Почерпете се. Днес гледането е безплатно. И все пак какво става с  очите ви? Пазете ги!