няма_смисъл (Радост Вълчева)
100 321
Feb 9, 2006, 1:07 PM

Страстта 

  Essays
3358 0 8
2 мин reading

Зима е. Навън е студено и мрачно. Подтискащо е наистина. Нещо ми става! Дали е от времето? Или нещо друго не ми дава покой? Как да разбера...?! Чувството е много странно. Мисля, че знам кой е намесен - Tи. Ти, който ми даде щастие, ти, който ме научи на страст, ти, който обърка живота ми. Има нещо в теб, което е като магнит и ние сме двата противоположни полюса, които се привличат. Не е ли странно? Това м/у нас е като купа изсъхнало сено... трябва ù само клечка и ще изгори. Вадим кибрита, но го прибираме бързо... защо? Страх ли ни е? От какво? Може би да... но не толкова от това, че ще изгори, колкото от това, че не знаем дали ще намерим друга купа. Но онова м/у нас е още живо. Онова горещото, изгарящото - Страстта! Тя ни разкъсва, иска да я сграбчим, да я използваме за нас, да я изцедим изцяло. Иска да ù продадем душите си, да се отдадем на нейния грях, да я оставим да слее телата ни. Вън е -5 градуса, но на мен ми става много горещо, приятно горещо. Страх ме е от това чувство, от това желание, страх ме е от мислите и фантазиите ми. И от нея... от страстта. Тя ме завладява, контролира желанията ми. Тя е като мираж - лъжете, че е любовта, за да ù се отдадеш. Страстта знае, че попадна ли в ръцете ù, тя ме притежава, подлудява ме, докато не бъде утолена. Опитах се да се опазя, но тя е по-силна. Изостря бавно сетивата, разтваря и най-съкровените мои желания, сякаш тя самата ме люби. Успя да пламне в мен. Това е най-странният пожар... от огъня ме побиват тръпки. Вълни ме заливат, умът ми е замъглен и искам... Теб. Крещя и те викам, прeлъстена сякаш от самия дявол. Имам нужда от теб, за да утоля тази страст. Щом те зърна, тя започва отново да ме контролира. Това не съм аз, а Тя. Тя ме кара да те желая, да те докосвам, да те изпивам с устни. Кара ме да пия от дъха ти, да се впия в теб като вампир, жаден за кръв от снежнобялата шия на нежна девойка. Невинна и нежна? Такава бях и аз, ала виж ме сега - освирепяла и дива. Усещам, че завладява и теб - пристъпваш нетърпеливо към мен, страстно целуваш ме, силно притискаш ме, това се случва всеки ден. Всеки ден... но във мечтите. Така е! За жалост и днес е така...

© Радост Вълчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • някои има ли есе на тема българина познава страст,но не и любов
  • някои има ли есе на тема българина познава страст,но не и любов
  • Прекрасно! Страшно силно! Нямам думи! Браво
  • Браво!!Много си права!!!666 и от мен
  • Чувството е страхотно и неописуемо, когато те освобождавам от господарката ти, любов моя
  • Ин и Ян, преплетени в едно...
    Винаги привличащи се, винаги различни...
    Поздрав!
  • мерси
  • ЛЕЛЕ ТОВА Е ЕДНО ОТ НАЙ-ЕМОЦИОНАЛНИТЕ И ИСТИНСКИ НЕщА КОИТО СЪМ чЕЛА!!!До болка познато,просто в момента мила не мога да намеря точните думи...но вярвай ми,имах усещането че съм под кожата тии мога да усетя всяка твоя тръпка...страхотно е!!!!!66666 от мен
Random works
: ??:??