Зима е. Навън е студено и мрачно. Подтискащо е наистина. Нещо ми става! Дали е от времето? Или нещо друго не ми дава покой? Как да разбера...?! Чувството е много странно. Мисля, че знам кой е намесен - Tи. Ти, който ми даде щастие, ти, който ме научи на страст, ти, който обърка живота ми. Има нещо в теб, което е като магнит и ние сме двата противоположни полюса, които се привличат. Не е ли странно? Това м/у нас е като купа изсъхнало сено... трябва ù само клечка и ще изгори. Вадим кибрита, но го прибираме бързо... защо? Страх ли ни е? От какво? Може би да... но не толкова от това, че ще изгори, колкото от това, че не знаем дали ще намерим друга купа. Но онова м/у нас е още живо. Онова горещото, изгарящото - Страстта! Тя ни разкъсва, иска да я сграбчим, да я използваме за нас, да я изцедим изцяло. Иска да ù продадем душите си, да се отдадем на нейния грях, да я оставим да слее телата ни. Вън е -5 градуса, но на мен ми става много горещо, приятно горещо. Страх ме е от това чувство, от тов ...