Светът на отвъдното
"Светът на отвъдното"
Човешката раса има много страхове и признавам, всички от тях основателни. Страхуват се да не се разболеят от тежка болест, да не пострадат, да се влюбят, да загубят любим човек, да живеят пълноценно и разбира се, един страх, който не мога да разбера – да не загубят живота си.
Да, животът е нещо ценно, нещо свято, което трябва да пазиш, за да имаш още време да изследваш чудесата на съществуването си. Да разбереш какво е любов, омраза, приятел, враг, тъга, щастие, власт, сила, мъст, прошка, молитва. Но, все пак, защо хората се страхуват толкова много от смъртта? Защо изтръпват от ужас, когато си помислят, че ще дойде време, когато ще се наложи да изоставят земният живот и да опознаят отвъдното? Защо са си изградили една представа за нея и не я пускат, държат се здраво, сякаш това би могло да ги спаси по някакъв начин.
Добре, да кажем, че страхът от смъртта е най–зловещ и основателен. Но нека разгледаме и една по–различна теория. Ами ако Тя не е грозна, както всички я описват? Ако е толкова красива, че не можем да я сравним с нищо земно? С дълги, черни къдрици, неземно красиви сини очи, благ поглед и тъжно лице – просто разделната граница между материално и духовно, между земно и небесно. Носи сърп в ръцете си, криворазбрано наречен “верен приятел”. Навярно той е просто ключ, с който се отварят дверите на Другия свят. Тя не идва, за да отмъсти на някого за някакво негово прегрешение. Тя идва, за да даде възможност на човека да намери нещо ново там, където не може и не знае да търси. Там, където много хора проникват, но не се завръщат. Място, способно да ни накара да не искаме земният живот, просто защото този нов свят ни осигурява щастие и защита.
Да, навярно съществата, които си наричал някога “свои любими и незаменими” ще тъжат и жалят за теб, но животът за тях трябва да продължи, както продължава твоят не чак толкова далеч от тях. Ще останеш близо до телата им и дори ще можеш да им помагаш, когато имат нужда от помощ. Единствената разлика е, че няма да могат да докосват тялото ти.
И така... Смъртта не е ужасна – не е толкова страшна, за колкото я мислим. Не е нещо, което трябва да приемаме като “край”, а нещо, което да приветстваме и да приемем с едно голямо “ново начало”. Не е нещо, от което трябва да се боим.
© Криси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхът от смъртта е нещо изключително...Да, признавам, може би от нищо друго не се страхувам толкова, колкото от смъртта си, или казано по-иначе, се страхувам от двете толкова прости идеи на смърта:
1. Че Мен някой ден няма да ме има...че аз няма да съществувам от един момент нататък в този свят.
2. Че това да ме няма някой ден е в реда-на-нещата...Че е нормално, че е естествено...ето това "престъпление" срещу моята личност - нейното унищожение, лишаването ми от въздух, от свобода, от живот, всъщност е нещо в реда-на-нещата.
С тези две неща не мога да се примиря, и затова се боя ужасно много от смъртта си.
От друга гледна точка обаче - от тази на платонизма например - смъртта наистина е изход, ключ към света на идеите - истинското отечество но човешката душа, окована като в затвор в тленното тяло, която от раждането копнее да се завърне (защото тя вече е била там) в този свръхсъвършен, Идеален свят на хармония и блаженство. -
Грешиш, хлапе, хората не се страхуват от смъртта, страхуват се от живота. Собствения им непълноценен живот. Винаги отлагат - "Утре ще стана по добър, не днес... утре ще кажа каквото мисля, днес ще премълча... утре ще се държа достойно... утре ще...", хората не са готови за смъртта, затова се страхуват от нея. Отложили са извиненията си, отложили са прошките и благодарностите си. Така, че каквото и да е след смъртта такива хора не са готови за него, защото те живеят за някакво мъгляво Утре в което ще бъдат различни, надяват се някъде там да се захаресват и да се почувстват удовлетворени от себе си, това Утре обаче може и да не дойде и става така, че смъртта за такива се явява една стара шегаджийка с черно чувство за хумор.
Единствените, които не се страхуват са тези които са удовлетворени от себе си (от живота си). Чети, пиши... бъди каквато искаш и чувстваш, че трябва да бъдеш и няма да се страхуваш.
Поздрави! -
Криси, посоката на мислене е много правилна.Пожелавам ти дълго и ползотворно пребиваване на този свят, а когато му дойде времето пак ще дискутираме този въпрос.
-
Не ги слушай тия двамата са потенциални самоубийци. Смъртта си е страшна, но не си струва да мислиш за нея докато не стане късно.
-
Съгласен съм с го'син Миланов. Мисля да добава и егоизма в уравнението "срах от смъртта". А и още нещо начина, по който ще умре човек е важен фактор. И т.н. и т.н.
Смъртта тежи на живите! -
Повечето хора се страхуват от смъртта, защото се страхуват от неизвестното. Какво става, след като умреш, разбираш единствено след като умреш. За да овладее този си страх, човечеството е измислило религиите. /мнение/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
има много истина в тази песен...