Човешката раса има много страхове и признавам, всички от тях основателни. Страхуват се да не се разболеят от тежка болест, да не пострадат, да се влюбят, да загубят любим човек, да живеят пълноценно и разбира се, един страх, който не мога да разбера – да не загубят живота си.
Да, животът е нещо ценно, нещо свято, което трябва да пазиш, за да имаш още време да изследваш чудесата на съществуването си. Да разбереш какво е любов, омраза, приятел, враг, тъга, щастие, власт, сила, мъст, прошка, молитва. Но, все пак, защо хората се страхуват толкова много от смъртта? Защо изтръпват от ужас, когато си помислят, че ще дойде време, когато ще се наложи да изоставят земният живот и да опознаят отвъдното? Защо са си изградили една представа за нея и не я пускат, държат се здраво, сякаш това би могло да ги спаси по някакъв начин.
Добре, да кажем, че страхът от смъртта е най–зловещ и основателен. Но нека разгледаме и една по–различна теория. Ами ако Тя не е грозна, както всички я описват? Ако е толко ...