В процес на разработка...
"Светът на различните"
В света има хора, които се различават с особен поглед върху заобикалящата ги среда. За останалите те са само вятърничави и глупави. Аз пък ги наричам хора на новото време. Хора, преминали през едно стъпало стълбицата на живота. Това обаче води до тежки последствия, още от най-ранна възраст. Сблъсъкът между тях и обикновените деца често довежда до ниско йерархично поведение и много рядко обратното. Детската психика е доказала невероятна липса на милост. Понякога гаврата и унижението са естествен процес между отношенията на подрастващите на инстинктивно ниво. Градирано с времето, психиката на човек рухва. За щастие, не са малко онези, които успяват да превъзмогнат себе си и да се адаптират, не отхвърляйки положителните си качества.
Целта на това разсъждение е да се обърне глобално внимание на човешкото поведение, спрямо по-различните хора, жертва на незаслужен психически тормоз, както и неговото решение.
Как е възможно да приемем различния от нас? Нима отхвърлянето на различното в животинския свят не е естествен процес? Болнавия или този с вродения дефект индивид бива убиван или изоставян от стадото, като храна на хищниците. О, разбира се, ние сме хора. Човешките права са над всичко, дори и над природата. Затова тя си отмъщава с болести и катаклизми. Дали Спартанците са били прави, като са убивали болните слаби бебета и деца? Вероятно не. Повечето хора го наричат "вараварско". И принципно ще бъдат прави. Но факт е, че след многото поколения до днес се наблюдава увеличен процент на болести като психози, "содомия", имунна недостатъчност, алергии и други, свързани с лабилността на човешкия организъм. Доказано е, че нарушения геномен баланс при човека в следствие на способността му да въздейства на природата, довежда до всичко това. Самият човек, като цяло, е различен от всичко. Нормално е сред него да се появяват още по-различни и уникални понякога индивидуалности. За съжаление, не можем да кажем, че всички те са просто изоставени от другите. Много от тези "различни" имат психологически проблеми от лек до тежък характер.
Какво може да помогне? Какво може да промени към по-добро отношение всички нас? Разбира се, статистиката и психологията сочат, че е необходимо хората, излезли от нормалните социални рамки, да бъдат насочени правилно в обществото, което е водещ модел, за да не наранят сами себе си. Да, но не може тези принципи да са навсякъде и да бъдат приети от всички, а и хората, изпълняващи тези функции, допускат сериозни грешки. Историята го е доказала. При всички случаи човекът отдавна е прекрачил границата. Дори "лудите и "гениите" да са спомогнали за прогреса, докъде по принцип ще ни доведе той? Този лавинообразен процес е започнал и се съмнявам, че ще спре. Тръгнали сме в посока, която ще доведе до тежки последици от глобално значение изобщо за живота.
Аз лично винаги съм вярвал в идеалите за по-добро съществуване. Понесох тежки последствия за това, че не следвам напълно днешния модел. Причината е, че имам собствен модел, който по законите на психологията не е нормален, но е морално правилен. Подавал съм ръка на хора, жертви на отхвърляне, защото знам много добре какво е чувството. Създавал съм условия за изява на по-особените хора сред останалите. Признавам, че и аз все още се боря със самия себе си. Но благодарение на силното ми желание и инстинкт за самосъхранение, съм постигнал в голяма степен вътрешен баланс.
Дали само забавям неизбежното, или съм просто човек, който се бори за едно по-добро бъдеще? Мисля, че дори да няма такова, си струва да се опита. Не съм спирал и няма да спра да давам пример в обществото. Знам, че е невъзможно да хомогенизираш добрия морал сред психо-слоевете. Някога Японците, Римляните и комунистите опитаха, но не успяха. Остава въпроса: Докъде ще ни доведе естественият подбор и баланс? Малко са хората, които разбират тази ситуация. Останалите не ги интересува. Тъпчат и унижават, водени от стадни и първични инстинкти.
Съветът ми към всички онези "различни" е следния: Ако не се вписвате в обществото отделете специално време за да се самоанализирате. Разберете къде грешите и се постарайте да се усъвършенствате. В никакъв случай не възприемайте на 100% примерът на приятелите и колегите ви. Това би помогнало само, ако искате да се впишете в даден колектив. Ако се чувстване несигурни, като за начало е най-добре да следвате здравата логика и морал. Това разбира се не означава, че трябва да се превърнете в маниаци на тема закон и морал. Бъдете честни и чисти духом, а когато нямате избор нарушете контролирано това правило. Никога не се предавайте. Знам, че повечето от вас са притеснени психически с излишни товари. Има начин всичко това да се промени, но трябва време. Работете и експериментирайте непрекъснато със съзнанието си. При мен например "медитацията" страшно много е помогнала. Уединете се някъде. За предпочитане е да сте сами сред природата. Заемете поза "лотос" със затворете очи. В зависимост от това, колко сте напрегнати, толкова по трудно ще успокоите съзнанието си. Опитайте се да не мислите за нищо. Ако не можете да отхвърлите някоя тежка мисъл се концентрирайте в нейното решение. С времето човек успява да стабилизира и изчисти своята аура, като я канализира, подсилвайки и ободрявайки съзнанието си, което е и целия замисъл.
Ако човек не може да избяга от проблемите си и те го следват непрекъснато, трябва да направи всичко възможно за да си извоюва независимост. Да премахне корена на своя проблем. Иначе с годините ще става все по-зле и невъзможността да го преодолее ще се отдалечи. Колкото по-рано се започне, толкова по-добре.
За онези, които биват тормозени в училище или в къщи ще им кажа, че е задължително да се обърнат към подходящите органи за целта. Ако се оставяте всеки ден на комплексираните съдисти ще става все по зле за вас самите. Чувството да отиваш на училище или да се прибираш в къщи с неприязън и страх всеки един ден е много тежко и безсмислено мъчение. Почти винаги са по тежки ситуациите на унижение, отколкото физическите такива. Ако нямате воля да преодолеете ситуацията, то знайте, че училището рано или късно ще приключи и повече няма да виждате онези хора. Един ден всички отлитаме от дома. От там нататък ще последва ново начало, за което надявам се ще сте подготвени и няма да допуснете миналото да се повтори. Не допускайте грешките на приятелите и родителите си. Използвайте този опит за да направите щастливи собствените си деца.
В природата има едно желязно правило: "Ако си различен, то или умираш, или доказваш, че си способен да оцелееш, създавайки здраво и жизненоспособно поколение, но всичко това няма значение, ако няма къде и с кого да го сториш".
В тази тема не са включени хората с увреждания. В процес на обработка...
Предвид всички исторически факти и съждения по темата:
"Решение има, но е все още неприложимо!"
един скромен принос в борбата за по-добри взаимоотношения от мен Емил Божилов
© Емил Божилов All rights reserved.