Докато си стоиш и се оплакваш от злочестата съдба и от родителските ''тела'', някъде твой връстник за пореден път е изпитал огорчението, че няма родители. Ти може би изобщо не знаеш, но той сто пъти предпочита майка му да е алкохоличка, а баща му наркоман, пред това да е лишен от тяхното присъствие. Казват, че вниманието ни е насочено към бъдещето на всяка нация - децата. Дебело се подчертава, че семейството и училището са основните институции, където детето получава необходимото възпитание и ''духовна храна''. А какво става с тези, които нямат семейство? Какво е бъдещето на едно дете, което няма възможности да посещава училище? За тях някой изобщо помислил ли е? Колкото и жестоко да звучи, отговорът е НЕ. Тези деца не са стотици, а хиляди. Деца, на които никой не им обръща внимание, които имат ниско самочувствие и развиват изострено чувство на малоценност. Погрешна е представата, че сираците в социалните домове се нуждаят най-вече от финансова помощ. Те предпочитат да са недохранени, ...