Свободата да дишаш в сапунен мехур
Пролет, пролет, чудна пролет! Свежо, ясно, хладно. Слънцето в небето – далече, грее слабичко. И едни аромати – земя, трева, локви, кал… Откършени клонки. Вчерашна буря, днешен кеф.
Седя си аз на терасата, гледам отвисоко поляната, изпъстрена с жълтурчета и разноцветни найлонови торбички и размишлявам за свободата. Да дишам. Свободата винаги е конкретна. И относителна. Може да съм свободна да скоча от терасата и да си счупя всичките ребра, но не съм свободна да полетя. Каквото не може – не може. А дали трябва, е друг въпрос. Седя си тъй на сенкоприпек и размишлявам как аджеба да вместя мислите, дето свободно пърхат из главата ми, на не повече от 1 /една!/ страница. Свобода, та дрънка отвсякъде! Затуй, без чаршафи, моля! Питайте тия с предизборните програми! Не, не искам кюфтета. Не съм чак толкоз първосигнално кучепавлова. Висша форма на организация на материята. Мозъкът ми бе! Вие какво си помислихте? И екзарх не ща, пък за Караджата… Какво искам ли? Аз съм птичка волна, създадена за любов. А любовта е възвишено чувство. Какви ти там кюфтета и материални изгоди, какви ти „юнак със сабя, на две строшена“. Пфу! Аз за кюфтета и кебапчета не гласувам, за трошиглави – също. Дайте ми на мен един висок, строен, гладко избръснат и добре сресан неандерталец, турете му бели маратонки на краката и в устата упоителни слова, малко блясък в очите и патетична нервозност, широки плещи на плувец, аристократичност на доберман и издут портфейл, пръснете го с френски парфюм и с брилянтин за ненарушимост на алаброса, облечете го в маркови дрехи и му тикнете един микрофон в ръцете и ето го – готов за свободни избори. Ех, Алеко, Алеко, минаха ония времена, когато на почит бяха жандармите! Кака Гана сега за туй си мечтае, пък все шишкавия мустаклия бай Ганьо получава. Късмет! Под сурдинка – бай Ганьо никогаж, ама никогаж няма да избере някого, дето го смята за по-горе от себе си. По-долу може, ама не и по-горе. Че иначе как ще плюе и попържа по-умния и по-оправния? Никак!
Мен ако питаш, свобода нема, не е имало и нема и да има. Каква ти свобода бе, братче? Един облак поне да можех да преместя да закрие за миг слънцето, дето ми припича на главата! Живеем в сапунен мехур. Гърмят там някакви светкавици, сякаш искри припукват, леят се порои, дето и мравка не могат да удавят. Космическа мравка, искам да кажа. Черна като център на галактика. Нашите потопчета нещастни за нея са като пръски по отворен прозорец – грейне малко и ги няма. Та ние не можем и пет минути да издържим без кислород под водата, та какво остава за безкрайната Вселена. Една плюнка Божия сме само – случайна и единична, а животът ни е миг.
Свобода! Пиши за птичките и тревичките, нагъвай кюфтетата и не му мисли много!
Есето участва в VI Фестивал на патриотичното творчество "С Ботевски пламък в сърцето" 2024, с. Паволче на тема: "Днес имаме ли свободата, за която се е борил Христо Ботев" и не спечели награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стойчо, нямам нищо против "тематичната насоченост", но си запазвам правото да интерпретирам темата, както ми скимне, нали за свобода говорим 😃 Лина, когото не срещне, той губи 😃 Блу, мазня се аз, чак се изкилих от напъване, но явно и мазненето ми все излиза някак нестандартно, че го докарвам най-много до втора награда. Но както вече писах: "стига ми и тая награда" 😃 Благодаря ви!
-
Оххх, Мария! Пишеш толкова нестандартно, че написаното не стига до "високоорганизираната" материя на повечето. Пък и както е писал Стойчо, хич не отговаряш на критериите за награда. Даже и не се мазниш на журито / и на публиката/. На мен ми харесва. Поздрав!
-
Хубаво ти е дошло отвътре, ама е нямало кого да срещне отвън...
-
Отдавна загубих илюзии,че един конкурс с определена тематична насоченост е вярна мярка за творческа оценка.Е,има дух на творческа дейност за премерване(сравнение) на творческите възможности,но...зависи дали журито те познава;и каква е годината на раждане,че и образователен ценз.Ако сте колеги от един университет,дори и да не сте били толкова "гъсти" по време на обучението, значи вече сте ,най-възможно в тройката за призове"!
Есето е оценено определено, по други критерии, ето един вариант за недооценяване:ако пък не сте от гилдията на пишещите братя в периодично издание,пишете наградата "пришла другова",там където категорията и качеството на твореца е без значение!🙂 -
Както ми дойде отвътре, тъй го и написах, Пламене. Благодаря.
-
Кофти 🙁 Преобладаващият отговор е - 'НЕ' ... не , не ... не се печели така Конкурс, където се очакват дитирамби за страхотното светлинно шоу на преливащата се дъга и отблясъци на невероятното пречупване и зайчета на божествената светлина ... а тук се говори подробно за мехура, от какво е съставен, кой го е правил и с каква цел ... и за тленната мърдаща флора и фауна в него, дето никой не знае отговорите ... от къде, защо, как, колко, какъв смисъл, тънката ципа пречи ли ни или ни пази, до кога ... малко са мислещите и виждащите сапунени мехури 😎
-
Благодаря ви. Темата на конкурса беше „Днес имаме ли свободата, за която се е борил Христо Ботев?”. Тръгнах да пиша надълго и нашироко, после поглеждам – една страница. Да му се не види, викам си, удрям през просото, пък каквото сабя покаже – все едно няма да се побера. Ами ей това показа 😃 Кух пън – реклама не реклама, трябва да се пере, това са нещата от живота. ИнаКалина, някой го е издишал тоя мехур, пък ние се напъваме да дишаме в него – това е положението 😃
-
На мен наскоро ми се случи нещо такова! Смених верото и да не правя реклама, но новото веро взе да прави едни мехури и балончета и ги следих с поглед да видя къде са, че да не ми влезнат в устата. Обаче се оказаха доста летящи и не се пукаха, та се принудих накрая с пръста да ги пръсна, за да се почувствам в безопасност
Така че ми се стори актуална и важна темата -
Ще вали много, така казват, тепърва ще вали. Хареса ми - и заглавието, и есето! Поне има избор: под вода или над вода. Нямам предвид думата "избор", като скъпоплатено мероприятие с фатални последици за телевизора. Спомних си как правехме сапунени мехури и се радвахме на големите.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
