Аз седях на прашния под, заровила лице в ръцете си. Уличната светлина се прокрадваше през прозореца и мъгливо очертаваше мен и още една фигура - теб, който стоеше пред мен, обърнал ми гръб.
Аз стехен, давех се в собствените си сълзи на безпомощност, а ти стоеше там... толкова близо и всъщност толкова далече от мен... беше напълно неподвижен и мълчеше... сякаш духом беше някъде другаде...
В един последен прилив на сили и... любов... аз протегнах ръка към теб, но не те достигнах... Отворих уста, но още преди да излезе и звук, думите застинаха на устните ми... студ скова цялото ми тяло... Ти се бе обърнал и ме гледаше... поглед, изпълнен с вледеняващо безразличие... По лицето ти пробяга надменна иронична усмивка. Ти не ме остави да говоря, само, поклащайки с досада глава, промълви
„Толкова си жалка..."
След което си тръгна... Стъпките ти отекваха глухо по коридора и заедно с всяка твоя крачка в сърцето ми се забиваше нож... ти продължаваше да ме унижаваш, убиваше ме малко по малко, докато ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up