Ти никога не си бил тук!

Mar 15, 2009, 12:43 AM

Essays » Personal

1692 0 3

Изчезна като вик в тишината... Стопи се кротко, бавничко и мило... незапомнено, епично и даже малко грозно.

Изгуби се като стара, нежелана брошка от някой си роднина, някоя кутия, в нечие старание... Изгуби се като усмивка, като една изстрадана усмивка, но тъй простичка и нежна, и толкова различна.
Потъна... а след тебе не остана нищо. Все същия остана - като кал. Все същия - безсмислен, но обичан и все толкова кръвожаден звяр.

Загуби се, а не виждам смисъл да тичам след тебе и може би е странно, че съм още тук. Забравям те, изтривам те - напразно... Ти никога не си бил тук!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

CherniqtEzdach (Черният Ездач)

2009-03-18T19:57:57+02:00

: О ) Мойте Поздрави!Добър изказ!
Ростислава (Ростислава Златева)

2009-03-16T23:11:46+02:00

Браво,споделям мнението на Филип Филипов
Ready_4_whatever (Филип Филипов)

2009-03-16T17:47:48+02:00

Ами доста е съдържателно за 9 реда. Поздрав!