samotnata_x (Надя Стоянова)
183 198
15.03.2009 г., 0:43 ч.

Ти никога не си бил тук! 

  Есета » Лични
1673 0 3

Изчезна като вик в тишината...  Стопи се кротко, бавничко и мило... незапомнено, епично и даже малко грозно.

Изгуби се като стара, нежелана брошка от някой си роднина, някоя кутия, в нечие старание... Изгуби се като усмивка, като една  изстрадана усмивка, но тъй простичка и нежна, и толкова различна.
Потъна... а след тебе не остана нищо. Все същия остана - като кал. Все същия - безсмислен, но обичан и все толкова кръвожаден звяр.

Загуби се, а не виждам смисъл да тичам след тебе и може би е странно, че съм още тук. Забравям те, изтривам те - напразно... Ти никога не си бил тук!

© Надя Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??