Много неща исках да ти кажа още... И не знам дали някога ще ги чуеш или ще прочетеш това, вероятно не... Не знам дали някога ще ме разбереш, аз самата не се разбирам... Не зная какво чувствам, не зная какво искам, не зная в какво вярвам... Просто живея...за теб! Мисля си колко е скучно без теб, как сиво и монотонно е всичко, колко неща изгубиха смисъл без теб! Омръзна ми еднообразието, омръзнаха ми мечтите... Как обичам да се потапям в спомените си, сякаш те са извор на надежда... В тях те виждам отново...