Сам съм
няма никой, всички мълчат
тишината ме изсушава
бурените растящи в мен ме стягат
гнилата ми плът пропита с подземен живот е неподвижна
те се хранят с мен
много скоро ще стигнат и до сърцето
за да снесат яйцата си и да ме изядат
скоро и то ще има хиляди дупки,
Тунели от които ще изтечат капчиците кръв останали в мен
Земята си ме взима.. аз ставам част от нея
но дори и в мъртвото ми тяло животът не спира да ме мъчи ...