Сам съм няма никой, всички мълчат тишината ме изсушава бурените растящи в мен ме стягат гнилата ми плът пропита с подземен живот е неподвижна те се хранят с мен много скоро ще стигнат и до сърцето за да снесат яйцата си и да ме изядат скоро и то ще има хиляди дупки, Тунели от които ще изтечат капчиците кръв останали в мен Земята си ме взима.. аз ставам част от нея но дори и в мъртвото ми тяло животът не спира да ме мъчи Все още ме ядат... и никога няма да спрат не ме оставят на мира дори и сега когато съм мъртъв За да ме убиеш са ти нужни само думи ако ме убиеш с оръжие ще съм доволен ...няма да почуствам нищо както по принцип става с всичко студен труп, безчуствен, незадоволен ами че той не може да каже какво иска умрял от думи, згазен от живота Но дори и да имаше всичко за което някога бе мечтал той едвали щеше да е доволен може би сега му е най-добре Гледа с исъхналите си очи как е изяждан той сам вижда какво е правел на другите и може би го усеща но дори и да нямаше чуства гледката беше страшна... плашеше мъртвата му душа Та какво?! Той страхува ли се?! може би е една от поредните му маски Той няма чуства той има само нужда да нарани някого Той се храни с мизерията и с болката може би ако сега той можеше да чувства болка Щеше да се нахрани доста добре но за съжаление съдбата го е лишила от всичко Единственото нещо което му беще позволено сега е да бъде убит от живота заради това което той е сторил : Милион лъжи е изговорил Но той едвали го осъзнаваше Може би му правеше удоволствие ха! удоволствие .. Та той няма чуства живее за да умре Дните са крачки към смъртта ахх... смърт та той бил ли е някога жив през целия си живот, през всички тези стъпки водещи до смъртта Той не е стигнал никъде стоял е на едно място лежал е мъртъв гниел е...
Мерси това значи много за мен. Старая се определено и наблягам повече на съдържанието а не на правописа незнам защо но никога не съм бил добър по български
прочетох 3-4 реда и тъкмо бях на път да се откажа да чета нататък и да отмина, когато мернах последните думи... събрах смелост и търпение, за да премина първата част (която е доста объркана- незнам какво да ти кажа... стилистично толкова тежка, а смислово малко непоследователна, че убива всякакво желание) ... иии най-после попаднах на нещо наистина добро имам чувството че си започнал насила и чак после те е споходила музата, но към края има някои превъзходни моменти! не се отчайвай и не спирай да пишеш
ще ти пиша 5
Боби,всичките ти творби са много хубави...така,че не се повлиявай само от едно мнение
пък и смятам,че ако на теб ти хареса,не е толкова важно дали е така и с останалите...Защото ако умееш да оцениш първо своята работа,тогава ще се научиш да цениш всичко останало
и все пак страхотно е!
Защо толкова много болка???!!! Да, думите нараняват много повече от каквото и да е оръжие! Да бъдем живи не е необходим само въздуха за да дишаме...а нещо, което да ни кара да се чувстваме такива. За всеки е различно. А ти...живота е пред теб, огледай се около теб, усети го.Не го изпускай!!! Поздрави
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.