Важна, свята дата. Но не ми е празнично, а тъжно. Натрапиха ми се чужди емоции и отношения, които ме уплашиха. Много! Днес кой ли не си пробва езика, за да възхвали деня, Шипка... Не малко използваха датата, да се поразходят до върха, да хапнат скара... Не им беше до речите. И на мен не ми е до тях. Идват ми като свещите в храма на религиозните празници и животът извън храма. Нищо общо! То, стрмежът към Бог и родолюбието са в душата, не в устата! Но, ако оставим настрана псевдо службите, виждаме отрицание. Днес ме попитаха във ФБ, какво толкова се е случило на тази дата! Призоваха ме да чета, вместо да папагалствам! Ужас! Преди години наша историчка отрече Батак. Сега се отрича Трети март! Четох, че азбуката ни била македонска ( руска публикация). Млада дама заяви публично, че за нейното поколение, честването на тази дата е фарисейщина. Не помня точно думата! Първо се възмутих, после се уплаших. Младите, подрастващите, не помнят. Не знаят и не ги интересува. Губи се българския дух и са ...