3 мар. 2023 г., 20:15

Трети март 

  Эссе
699 0 12
1 мин за четене

Важна, свята дата. Но не ми е празнично, а тъжно. Натрапиха ми се чужди емоции и отношения, които ме уплашиха. Много! Днес кой ли не си пробва езика, за да възхвали деня, Шипка... Не малко използваха датата, да се поразходят до върха, да хапнат скара... Не им беше до речите. И на мен не ми е до тях. Идват ми като свещите в храма на религиозните празници и животът извън храма. Нищо общо! То, стрмежът към Бог и родолюбието са в душата, не в устата! Но, ако оставим настрана псевдо службите, виждаме отрицание. Днес ме попитаха във ФБ, какво толкова се е случило на тази дата! Призоваха ме да чета, вместо да папагалствам! Ужас! Преди години наша историчка отрече Батак. Сега се отрича Трети март! Четох, че азбуката ни била македонска ( руска публикация). Млада дама заяви публично, че за нейното поколение, честването на тази дата е фарисейщина. Не помня точно думата! Първо се възмутих, после се уплаших. Младите, подрастващите, не помнят. Не знаят и не ги интересува. Губи се българския дух и самосъзнание. Мислех, че по-страшно от тоталното разделение на народа няма! Голяма грешка! Има! Отрицанието на българското! Убиването на българския дух! Странно, но като че ли не е проблем. Няма го в дневния ред на хората, на медиите, на политиците. А, сме може би най-древната жива цивилизация! И, може да е странно, но благодаря за лицемерните речи на такива празници! Ако не друго, напомнят за тях! Предизвикват мисъл. Много ми се иска, докато си хапват кебапчета, посетителите на Шипка днес да са чули нещо от речите! Да им трепне сърцето за саможертвата на нашите опълченци, на многото руснаци, украинци, румънци, финландци, поляци и още, и още воювали за нашата свобода. Да се сетят, че освен героична Шипка, имаме и Плевен, и Стара Загора и много други места на свръх героизъм! Има много пролята кръв, за да можем на български да се молим на Христос, а не на турски - на Мохамед! И не защото е лошо да се моли някой на Мохамед, а защото сме кръстени в името Христово!

 Много пъти съм писала за България! За почитта си към нея, за любовта и болката. Сега пиша за страха си. Страх, да не я загубим, поради забрава. Живеейки в нея, да забравят идните поколения какво е България!

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бъди щастлив!
  • Вярата не се налага! Напълно съм съгласен! Но аз не говоря за налагане. Ако внимателно проследиш мисълта в коментарите ми, ще видиш че не говоря за налагане на вяра, а за взаимно напътствие и подкрепа, между християни приели вече вярата. Хубав ден и от мен.
  • Не! Не съм съгласна. Но, имаш право на мнение. Аз също! Вярата не нещо, което се налага. Тя идва от вътре и е породена от събитие. Разтърсващо! Случката е станала начало. С обреди, с натякване, с показност не става. Хубав ден!
  • ''трябва да потърсим причината за нея и да върнем съдържанието''
    Причината, Маргарита е това което казах в горния си коментар - срамим се да говорим за Вярата... криворазбрано ''смирение''. Не поддържаме огъня. Създала се е една погрешна мисъл, че човек който говори за Вярата е или сектант, или фанатик, или просто се самоизтъква. И резултата от тази ни пасивност е налице.
  • Чувства се разбран и подкрепен.
  • Привет, Крив! Прав си. На Аллах се молят! И на неговия пророк Мохамед. Прав си и за традицията. Но, ако има традиция, трябва да потърсим причината за нея и да върнем съдържанието. Иначе, защо ще я следваме? А, упорито следваме традицията! Не знам дали на Небето има националности, или не. Не съм била там. Но ще разбера. Всеки разбира. Но, националната гордост ми е приоритет! Все едно да се откажа от името си! От корена си! Има много Маргарити по света! Не са малко и Маргарита Ангелова! Но, аз съм една! Разпознаваема! Така го виждам. Явно, не малко други нации виждат така нещата, въпреки глобализацията. С втория пост съм 90 % съгласна. Само че, аз не съм от много говорещите по темата. За мен вярата е съкровенна и всеки вярващ истинси има своя изпитан път към Бог. Не съдя. Ако някой е паднал, според друг, в религиона яма, според него може да не е така. За това, не се меся. Ако е усърден във вярата си, има си причина да е в тази яма. Получава му се комуникацията с Бог. Чувства се разбран и
  • Погрешно е и схващането, че за вярата не трябва да се говори. Това е внушение от Лукавия. Той това иска - да говорим за всичко останало, но не и за Христа и спасението. За вярата трябва да се говори. Така се поддържа жива. Огъня има нужда от дърва и обгрижване за да гори. Това което не трябва да се говори относно вярата е лични неща свързани с Нея - не трябва да изтъкваме добрите си дела и личния си подвиг, както и греховете си. Това са съкровени неща. Иначе християните е нужно да говорим за вярата си и взаимно да се поучаваме и напътстваме. А когато видим, че наш брат по вяра е изпаднал в заблуждение, поради незнание и приема чужди на православната ни вяра учения и религиозни заблуждения, да се опитаме да го изправим. Това е дълг на всеки. В това се изразява и Любовта. Нима, ако видиш паднал в яма и погиващ човек, няма да му подадеш ръка... За съжаление това криво се разбира. Тълкува се погрешно. Вместо благодарност - упрек и обвинения във фанатизъм и гордост (самоизтъкване).
  • ''...да се молим на Христос, а не на турски - на Мохамед! И не защото е лошо да се моли някой на Мохамед, а защото сме кръстени в името Христово!''
    Аз като ''религиозен фанатик'' се хванах за тези ти думи. Имаш малко грешка: Мюсюлманите не се молят на Мухаммед, а на аллах. И се молят на арабски, независимо от народността си. А ние... ние приемаме нашата вяра в днешно време просто като традиция. Това не носи никаква полза. Смисъла и целта на Христовата вяра е вечното спасение, а не обредността.
    Иначе и България скоро няма да я има. Ще изчезне като всичко останало. А горе на Небето националности няма. Там всички са едно. Така, че националната гордост не ми е приоритет. Християните на живеят за тук, а се готвят за вечния живот. Това ме крепи, това ми дава и надежда и сили да живея.
  • Не знам да е в такъв мащаб, Доче! Американците слагат знаме на всяка къща! Изпращат героите си със него в посления им път! Руснаците са горди, че са такива! Виждаш украинците какво правят за свободата и независимостта си! Да не говорим за евреите! Още примери има.
  • Уви, в световен мащаб тенденцията е такава: заличаване на граници, изтриване на народи, на книги, на автори, на полове и т.н.; Поздравления за позицията!
  • Не мога да го смеля, Петър, на английски! Не е просто стряскащо! Благодаря, че прочете и коментира.
  • Горди сме, че сме българи ,нали
    НО '' Ай ем българче форевър, обичам наште монтейн зелени...''е стряскащо . нали
Предложения
: ??:??