Трудна за обичане - грешница, облечена в невинност, притежаваща толкова разбити сърца. Мечти, загубили полета си, заради нейните безлично изказани думи. Кръв, проляна в бой с петли, за нейната отдавна загубена чест. Сълзи, изплакани с наивността на децата, разбили своите мънички колене. Тя не отговаряше пред никого, за нищо, за нито една тръпка, за нито една безгрижно подметната хладна усмивка. Тя не коментираше отношението на другите към другите, дори не коментираше своето отношение към другите, те не съществуваха за нея... те бяха просто камъни, по които постепенно се научи да ходи плавно.

Трудна за обичане - раздаваше без да се свени от своите хладни усмивки. Подаряваше мечти без покритие и поддържаше хората живи. В нейното присъствие стаята беше стая, озарена в най-бляскавата светлина. Името й, дори заглушаваше самия тътен на звука. Никой не подозираше, че Тя може да живее и без тях, но те без нея, никога нямаше да са същите - празни, самотни, неразбрани.

Трудна за обичане - разбрала света около себе си, бореща се само с целите, поставени от самата нея, толкова силна, че би могла да преобърне цяла планина. Сърце, обвито в пламък, който не би могъл да бъде потушен от ураган.

Трудна за обичане - милиони звезди блестяха в очите й, някой казваха, че това са фойерверки отразили се в тях, други споменаваха, че това са всичките й лица, борещи се да изпълзят на яве, но губещи битката ден след ден... само хладно усмихващата се беше насреща, всеки бе обречен пред нейното могъщество. Дори боговете биха завидели на смелостта, с която тя най-хладно се усмихваше на ругатните от живота, който я заобикаляше. Така безнадеждно влюбена във въздуха, който дишаше така и не успяваше да му се наслади пълноценно.

Трудна за обичане, може ли да бъде обичана, когато сама не позволява на истината да се изпречи на пътя й, а с финна маневра наглася пътя си, така че тактично да я заобиколи по краткия път... и мамка му, винаги успява.

Жена с манталитет, красива почти толкова, колкото трябва да бъде, за да кара мъжете да се страхуват от красотата й. Героиня в един загубил смисъла и съществуването си филм, сценария, за който самата тя безнадеждно се опитва да пише ден след ден. Царица в едно кралство без поданици, ако разбира се не броим чуждите мечти, които под нейно влияние не успяваха да разгърнат крилете си и бавно умираха из дворовете на кралството й. Дъжд в сърцето й, огън в душата й... При нея всичко беше толкова драматично, че самото й съществуване бе една драматична гавра на живота със създателите й.

Трудно се обича трудна за обичане жена, толкова трудно, колкото е да уловиш в ръка падаща звезда. Почти толкова трудно, колкото е да подобриш вселенски рекорд по придвижване със скорост по-висока от тази на светлината. Трудно, но не съвсем... с правилния подход, с леките движения, с малкото поклащане на нервните струни и тя е твоя... но не съвсем, само докато не те умъртви в смъртоносния си пашкул...