Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай ! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелените пъпки? И не превръщат ли те надеждите в реалност!
Вярвам, до безброй пъти в отрицанието ти. В глухата защита - поза по-скоро на пораженец, отколкото на вярващ.
Опитвам се да намеря вярната посока. Не с вятъра, не търся единомислие, просто прекосявайки небесния небосвод, яхнал луната, търся тебе, земната, в храма, орисана да бъдеш вечно до Майката!
Очите ти са бронирани от болка, от неверие, от лъжа, които не те подминават! Присъщо за земните! Но повярвай, има и истински дъжд и истинска буря, които и да искаш, не може скри с чадър, нито пък с бягство. Дори ветрилото не ще се опълчи срещу вятъра на изпепеляващата жега, на неверието ти, защото ще се стопи, поразено от душевния плам на един мъж и една жена - това си ти!
Не искам да съм пророк, но може би някога, в предишни животи си била моята вярна и истинска любима, и жена !
Навярно, затова така се стремя към тебе!
Привечер в стаята - когато отблясъците на слънцето кацнат върху ресниците ми, натежали от въглените на деня и обгорили надеждата ми и върна назад върволицата от несъстояли се мечти, ти си първата и последната, преди за заспя!
© Благой Ранов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Шрифтът е ужасен. Показва всякаква липса на стил и отсъствие на естетическо възприятие.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!