Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай ! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелените пъпки? И не превръщат ли те надеждите в реалност!
Вярвам, до безброй пъти в отрицанието ти. В глухата защита - поза по-скоро на пораженец, отколкото на вярващ.
Опитвам се да намеря вярната посока. Не с вятъра, не търся единомислие, просто прекосявайки небесния небосвод, яхнал луната, търся тебе, земната, в храма, орисана да бъдеш вечно до Майката!
Очите ти са бронирани от болка, от неверие, от лъжа, които не те подминават! Присъщо за земните! Но повярвай, има и истински дъжд и истинска буря, които и да искаш, не може скри с чадър, нито пък с бягство. Дори ветрилото не ще се опълчи срещу вятъра на изпепеляващата жега, на неверието ти, защото ще се стопи, поразено от душевния плам на един мъж и една жена - това с ...