blagoran (Благой Ранов)
10 9
19 нояб. 2008 г., 21:24

Тънката нишка на вярата 

  Эссе » Любовные
1718 0 2
2 мин за четене

    Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил  аз! Повярвай ми!  Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.

     Всъщност не ми вярвай ! Може би така си мисля!

     Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и  зелените пъпки? И не превръщат ли те  надеждите в реалност!

      Вярвам, до безброй  пъти  в отрицанието ти. В глухата защита - поза по-скоро на пораженец,  отколкото  на вярващ.

     Опитвам се да  намеря вярната посока. Не с вятъра, не търся единомислие, просто  прекосявайки небесния небосвод, яхнал луната, търся тебе, земната, в храма, орисана да бъдеш вечно до Майката!

     Очите ти са бронирани от болка, от неверие, от лъжа, които не те подминават!  Присъщо за земните! Но повярвай, има и истински дъжд и истинска буря, които и да искаш, не може скри с чадър, нито пък с  бягство. Дори ветрилото не ще се опълчи срещу вятъра на изпепеляващата жега, на неверието ти, защото ще се стопи, поразено от душевния плам на един мъж и една жена - това си ти!

     Не искам да съм пророк, но може би някога, в предишни животи си била моята вярна и истинска любима,  и жена !

     Навярно, затова така се стремя към тебе!

     Привечер в стаята - когато отблясъците на слънцето кацнат върху ресниците ми,  натежали от въглените на деня и обгорили надеждата ми и върна назад върволицата от несъстояли се мечти, ти си първата и последната, преди за заспя!

 

© Благой Ранов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ТОЧНО! Стремежът винаги те среща, с когото трябва! И тогава изпитваш удоволствието от дребните почувствани неща, защото познаваш човека, който те е видял такава, каквато искаш да бъдеш. Напук на раздвоението се сливаш в краткото "Обичам те!" и този, който е редом с теб, трепти в същата траектория. Можеш да възкликнеш: "Нищо не е толкова хубаво без теб!" Продължаваш да свързваш състоянието си с чудо, подобно на религиозните чудеса, а е известно, че за да ти се случи чудо, има едно-единствено условие - да вярваш, че е възможно... И когато се изправиш пред него, да си готова да преобразиш живота си! Иначе по какво ще проличи, че си разпознала чудото и че си част от нещо истинско! Мълчанието дори може да обединява мислите ни и тогава усещането за близост е съизмеримо само с Вселенския закон за единството...
    Поздрав!
  • Шрифтът е ужасен. Показва всякаква липса на стил и отсъствие на естетическо възприятие.
Предложения
: ??:??