Представете си следната картина – парк, пясъчна алея, няколко десетгодишни хлапета играят на топчета, вдигат врява, а отстрани ги гледат двама мъже на… да кажем на уважавана достолепна възраст. Трудно ви е да си го представите? Знам. На мен също. Защото съвременните деца не играят на топчета. А сега си представете друга ситуация – парк, пясъчна алея, няколко мъже на… да кажем на уважавана достолепна възраст играят на топчета, а отстрани две хлапета смаяно гледат от велосипедите си как възрастните ожесточено спорят кое топче е по-близо до друго. Сюрреалистично, нали? Но е много по-вероятна отколкото първата ситуация. Казвам го като нееднократен пряк участник във втората. Е, да – топчетата не са стъклени и са малко по-големички от едновремешните, правилата са малко по-различни, но по същество играта си е игра. По-странното обаче, е друго. Невъзможно е да видите присъствието на дама в описаната картина. Защо ли? Просто ние, мъжете, за разлика от дамите, си оставаме за цял живот деца. Няко ...