на... има ли нужда от посвещение?!
Ето я. Вън играят деца. В далечината се вижда планина, срещу планината - блок, след него още един, и... Улица или, по-точно - булевард. Всъщност, не. Не е булевард. Абе, нещо от тоя род. Аз си вървя по тази улица-булевард, а в далечината се виждат наниз от казарми. Времето е неопределено. Ходя си и не мога да разбера, дъжд ли вали или слънце пече. А може би и толкова ме интересува. Сезонът би трябвало да е пролет, ранна пролет - краят на март е. Но и това са излишни подробности за претовареното ми от глупости съзнание. И, ето, картините пред очите ми отново избеляват и аз пак съм сред заводите, в индустриалната зона. Или, всъщност, май просто ми се иска да съм там. Но, не. Символичното значение на тези заводи не е такова, каквото вие го познавате от творчеството на Вапцаров, да речем. Тези заводи са символ на грозната красота. Миризмата на асфалт, която се носи около тях, ме връща назад, някъде в небитието.
Саждите, купищата комини, изригванията на пу ...