Умен или глупав

               Предупреждение: този текст ще се окаже безкраен (твърде дълъг). 

               Светът се е наклонил в странна посока. Идеализирането на полезността прелива в идеализиране на умността и обратно. А кой е полезен или не? Кой е умен или не? Кой определя? Времето ли, настоящето ли, най-близките около човека ли... Колкото и да е странно, последните три са си съвсем, съвсем верни, нищо че си противоречат. 

                Защо времето определя кое е полезно/умно. Първо, резултатът иска време, за да се прояви полезността, а съответно и умността, защото, кой знае защо, умността без полезност мнозина считат за глупост (Да, да, докато някой си умнее може да падне метеорит върху Земята. Но с какво е виновен той?). Исторически погледнато: грешките се повтарят, полезен или умен е този, който умее да избягва историческите грешки (е, никой не може да избегне всички, даже и да е с всевиждащо око към миналото - просто няма време, да, време, да види всичко). С поглед на практик пък веднага заключаваме, че колкото по-напред във времето нещо има влияние, толкова по-полезно или умно е - и това е добър критерий за полезност или умност - колко повече ще обхване от съществуването на човечеството съответното "полезно" или "умно" нещо - кои сме ние, че да говорим от името на всички бъдещи поколения кое е умно, полезно? За нас може би можем да знаем, но не и за тях. Поглеждайки от ъгъла на добряка пък веднага осъзнаваме колко хубаво е всичките ни близки до девето коляно и даже по-далеч да са обезпечени и чудесно благодарение на някое гениално хрумване като електрическата крушка, например, или полезен, къртовски труд, като този на учителите, които никога не се уморяват да се надяват на наличието на гениалност и/или полезност в бръмченето из детските глави, и съответно са гениални, дори само защото са се захванали с най-голямата жажда не само на децата, но и на всички - да се чудят. (А водата, без която не можем да живеем???) Очевидно е, че времето определя кой е глупав или умен, кой е полезен или е  пълен пройдоха. 

               Защо настоящето определя кое е полезно/умно. Най-напред, през очите на практика - хубавото слънчево и вечно настояще е негова запазена марка. Ако всеки гледа да е колкото се може по-добре колкото се може по-дълго време и се справя добре с това, не бихме имали нужда нито от наука, нито от история, нито от изкуство - всеки би си осигурявал сам всичко, което му е нужно, нали така? И светът щеше да е щастлив. Така де, защо да чета други, ако съм гениален писател, защо да се затрогвам по исторически личности, ако съм си самодостатъчен/самодостатъчна/самодостатъчно/самодостатъчни (... Предстои дълго отклонение в скоби. Всеки пол, който не си вижда окончанието тук, моля, да си  измисли сам, каквото му допада, но нека има предвид, че българският език и биологията на човешкия организъм не търпят своеволия и хрумването му може и да не се приеме от читателя и/или генетиката.) историческа личност. Докъде стигнахме? А, да, защо, изобщо, ако мога да си осигуря всичко, храна, дрехи, занимания за ума, тялото и душата, защо, защо, защо да подозирам дори, че има някой по-полезен или умен от мен? Та това е безумие! Аз съм достигнал/а/о/и (...) до съвършенството на човешката раса, а има по- от мен? Ха. Да се покаже, да го видя. Ако се оправям в настоящето, значи съм полезен и умен (...). Та това е моята вечност, след мен може и да няма, околността може и да е холограма, миналото може да е илюзия или просто да е твърде изкривено през погледа на времето, аз съм единственият възможен критерий. През погледа на историка, настоящето е най-добрият критерий, защото там се разиграва действието, разбира се. Та без настояще не би имало умни/полезни или глупави/безполезни, които да градят история, историята Е просто продължително настояще! От погледа на добряка настоящето също е най-добрият критерий за умност/полезност, защото точно в настоящето можем да получим най-добрата възможна обратна връзка за това колко и как обичаме. 

               Защо най-близките определят кое е полезно/умно. Първо, мама знае най-добре. Второ, ако нямаш приятели, изобщо не си човек, а си егоист, значи не си нито полезен, нито умен - щом не даваш нито полза, нито умност на другите, си просто едно туморно образувание върху човешката раса (исторически отстранено след най-много стотина години преструване на човек). Трето - чисто практически, полезността и умността са създадени, за да служат на човека, а другите са хора, така че... Нужно ли е дори да напомнят, че те знаят най-добре?! 

               Защо всичко това е едно голямо противоречие. Разбира се, да слушаме чуждото мнение не е правилно, трябва да си имаме свое. Но и своето не можем да слушаме, защото историята може да каже друго. Но ако търсим под лупа грешките на човечеството, без да оставяме свои смели стъпки в историята, светът може да спре да се върти - да няма повече приятели, глупости и т.н. Настоящето дори може да не съществува. Аз например страдам от убеждението, че всичко се случва именно във времевия поток, но напълно отделено от него - както рибата си плува във водата, а ние си дишаме въздуха, но това не пречи на нея да си плува, а на нас - да се разхождаме, накъдето ни щукне. 

               Е, хайде сега решете парадокса. Моят извод е, че полезен и умен е всеки философ, успял да се съчетае със света, така както се съчетава ръкавица с ръкавица, може би не точно същия цвят, но поне да си отиват. 

               Бележка под линия. Моля всеки засегнат пол да направи отново справка с българската литература и генетиката и да осъзнае, че това което той си мисли не е това, което светът вижда, но не операцията е решение на това, а може би това да стане генетик или литератор в много по-голяма степен би го отъждествило с личността му, просто защото интересите му очевидно го влекат натам. Моля отново, всеки засегнат да направи справка с генетиката и литературата, там ще намери отговорите на чуденките, които му се въртят по мой адрес. Новият пол е създателят или разрушителят на новия свят. Но малко финални въпроси от мен: вече децата ще се доставят само от епруветки ли? Любовта наистина ли няма нищо общо със създаването и, хм, ориентирането им? Ако не ходя нито напред, нито назад, накъде ходя? Умна ли съм, ако налагам гледната си точка на света? Или ако я предлагам като баница, която никой не иска? Полезна ли съм, ако гледам само от собствената си камбанария? Кой изобщо може да ми каже умна или глупава ли съм, полезна или безполезна съм? Защо просто не си избера? Всеизвестно е, че мисълта може да се налага над материята, и обратното (те, простете ми за бинарните разсъждения). Ако няма тя и той, ще има ли нещо след то - ще има ли срещу какво да се бори и избира и да бъде нещо освен то? Защото опитът да твърдим, че няма правилно и грешно, е опит да бъдем просто то - а всеки полезен/умен човек знае, че едно то не е достатъчно за възникването на математика, химически процес, движение, зависимост и връзка. Личността не зависи толкова от нашия избор, колкото от това да вземем посока - независимо накъде, но наша, полезна и умна, а не парадираща, полезна и умна, която би нарушила нечия друга полезност и умност и това би довело до, хм, взрив? След който може да няма оцелели. Така че внимавайте умни или полезни искате да сте, без страх, че някой ще ви съди (разбира се, че някой ще ви съди, дори и ангел да сте).