Има, има нещо по-вълшебно от приказките, от феите, от любовта. Има нещо, което те изпълва и възражда, което пречиства всяко дихание. Има нещо, което очакваш повече от неродената си рожба и бленуваш повече от идващия любим. Има нещо, което докосва вълшебно сетивата и душата прелива...
Има нещо и това е дъждът. Есеният дъжд.
Обожавам вятъра, идващ мигове преди него. Гонещ с нежност топлината, възкресяващ свежестта, изпълващ с желание да полетиш, даряващ усещането за пълна и непоколебима свобода. Той е прелюдията към пълното отдаване на искреността. Той е като любовната игра на двама влюбени, докосващи загадъчно телата си. Той е насладата, която само полъхва от това, което предстои. Допирът по кожата е като тръпнещата длан на любимия... хладна от желание, събрало кръвта му нейде другаде; нежна в стремежа да бъде себе си отдаден изцяло; търсещ , изучаващ, намиращ... най-фините сетива у мен. И всеки следващ порив е по-силен, по-всеобхващащ, по-желаещ близост. Каращ косите ми да отвържат сат ...