Няма да стане, не е възможно, зарежи го, използвай го, излъжи го… един безспирен кръговрат от безнадежност, лъжи, интриги и проблеми - без искрица надежда. Заобикаляща разруха, безмилостна печал от настоящето, болка на забвение и скръб, пречупена през призмата на собствената ни апатия… Картина, лишена от контраст и светлина, изпълнена с бездихание и безверие, картина, която би нарисувал художник, имащ за цел да опише заобикалящата ни реалност. А ние съзерцаваме тази картина всеки един ден и се превръщаме в посредствени зрители на едно модно ревю на призраци, наречено живот. И прекопирваме тази картина, разпространяваме тази картина, идеализираме тази картина. И заспиваме в онзи утопичен сън, предначертаваш последните терзания и апатичните съзерцания на един народ, една държава, една цивилизация…
А до художника седи и друга палитра, събрала в себе си пъстри, топли цветове, символизиращи едната останала надежда. И отпуснал своята ръка, той очаква наставление от онези негови зрители, коит ...