ВРАГЪТ В МОЕТО БИТИЕ
В пъстрата рулетка на действията ни винаги е трудно да предвидим кога сме печелещи и кога губещи. Способността да осмислим пълната схема на постъпките си бързо изчезва още при първите опасни кръстовища, плаващи пясъци или неочаквани възвишения. Вне­запно пътят на нашите стремежи се оказва преграден, слънцето залязва, напада ни натрапчиво чувство за нещо нередно, липсващо - нещо като мирова скръб. Тогава неиз­менно вървим към състояние на изолация, запуснатост и отчаяние, неувереността става наша майка, а наша му­за - недоверието.
В такива моменти най-ясно се очертава образът на нашия враг. Най-често това е човекът до нас. Колегата, началникът, премиерът на Републиката, а защо не и папа Карол Войтила. Откриването на врага ни помага да отдъхнем от са­мите себе си, да насочим мисловната си дейност към него, да го подложим на един разяждащ анализ, да го сринем и ако е необходимо веднага да го за­местим с друг. Сякаш враговете са истинските прешлени на света и ако всичк ...