26 июл. 2009 г., 11:40
3 мин за четене
ВРАГЪТ В МОЕТО БИТИЕ
В пъстрата рулетка на действията ни винаги е трудно да предвидим кога сме печелещи и кога губещи. Способността да осмислим пълната схема на постъпките си бързо изчезва още при първите опасни кръстовища, плаващи пясъци или неочаквани възвишения. Внезапно пътят на нашите стремежи се оказва преграден, слънцето залязва, напада ни натрапчиво чувство за нещо нередно, липсващо - нещо като мирова скръб. Тогава неизменно вървим към състояние на изолация, запуснатост и отчаяние, неувереността става наша майка, а наша муза - недоверието.
В такива моменти най-ясно се очертава образът на нашия враг. Най-често това е човекът до нас. Колегата, началникът, премиерът на Републиката, а защо не и папа Карол Войтила. Откриването на врага ни помага да отдъхнем от самите себе си, да насочим мисловната си дейност към него, да го подложим на един разяждащ анализ, да го сринем и ако е необходимо веднага да го заместим с друг. Сякаш враговете са истинските прешлени на света и ако всичк ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация