АлесевА (Весела Славова)
30 131
Apr 22, 2008, 9:58 AM

Времето е пари, а парите са време 

  Essays » Phylosophy
6521 1 9
3 мин reading

 

 

Старецът затвори очи и се замисли. Всичко в този живот течеше бързо, неспокойно. Спомни си как веднъж, когато беше малък и играеше край брега на морето, взе с едната си ръка пясък и се опита да го задържи. Но той непрекъснато се изплъзваше между пръстите му. Тогава опита и втори, и трети, и четвърти път, но резултатът бе същият - времето течеше и никой не можеше да го спре. През този живот той бе натрупал богатство, от което вече не се нуждаеше. И като очакваше да се свършат дните му, повика синовете си.
  - Чеда мои - заговори с монотонния си глас старецът - с приближаването на кончината ми искам да ви кажа първо колко много ви обичам и няма да ми бъде приятно да се разделя с вас. Но това е животът - раждаш се, живееш, умираш. Колкото и да си живял, каквото и да си правил, всичко завършва и остава в теб.

Синовете му се просълзиха.
 

- После искам да ви кажа, че не всичко, което свети, е злато. За златото трябва много труд, време и постоянство. Времето е пари, а парите - време. Спомням си, когато построихме тази къща. Вие още не бяхте родени, но с майка ви, лека й пръст, работихме от сутрин до вечер, за да си имаме свой собствен дом. Всеки ден аз събирах жълтица подир жълтица, отделях от хляба си, не си доспивах, за да мога да отида на работа по-рано; припадах от глад и изтощение, но после всичко си дойде на мястото. Когато хората виждаха каква къща съм построил, мислеха, че е на някой знатен човек. Тогава се захванах и с търговията. Печелих по-хубави пари, спестявах от време на време, за да има по-късно и за вас. Но ето, че сега дойде време да разпределя това богатство. Ако сте неразумни, то бързо ще свърши. Но ако умеете да го използвате, то ще остане и след вас. Запомнете само, че спечеленото без труд лесно се харчи.
        Старецът повдигна дясната си ръка и повика първородния си син:

- На тебе, сине, завещавам по-голямата част от богатството си: половината от нивите, част от тази къща и половината от сребърните и златни пари.

Беше ред на втория.

- На тебе, синко, завещавам част от нивите, за които толкова много се трудиш; малко от сребърните и златни пари и една от по-малките стаи на къщата.

Дойде и редът на най-малкия.

- На тебе, чедо, завещавам и най-малкото, което имам, защото зная, че ще разсъдиш, и дори и малко пари да имаш, пак ще спечелиш двойно повече. Парите са средство за умните и цел за глупците.

Старецът едва изрече това и склопи очи. Чуваха се само въздишките на тримата братя. Най-големият реши да се заеме с търговия, но все задлъжняваше, докато най-накрая пропиля всичко, което имаше.

  Вторият с честен труд печелеше, като обработваше, сееше и продаваше плодовете от нивите си, но всичко хвърляше на вятъра.

Третият, най-малкият, успяваше както да изразходва богатството си, така и да го запази. Често споменаваше, че: да натрупаш много пари, е храброст, да ги запазиш - мъдрост, а да ги изразходваш умело - изкуство, защото парите са прах, а животът - злато.

© Весела Славова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??