Старецът затвори очи и се замисли. Всичко в този живот течеше бързо, неспокойно. Спомни си как веднъж, когато беше малък и играеше край брега на морето, взе с едната си ръка пясък и се опита да го задържи. Но той непрекъснато се изплъзваше между пръстите му. Тогава опита и втори, и трети, и четвърти път, но резултатът бе същият - времето течеше и никой не можеше да го спре. През този живот той бе натрупал богатство, от което вече не се нуждаеше. И като очакваше да се свършат дните му, повика синовете си.
- Чеда мои - заговори с монотонния си глас старецът - с приближаването на кончината ми искам да ви кажа първо колко много ви обичам и няма да ми бъде приятно да се разделя с вас. Но това е животът - раждаш се, живееш, умираш. Колкото и да си живял, каквото и да си правил, всичко завършва и остава в теб.
Синовете му се просълзиха.
- После искам да ви кажа, че не всичко, което свети, е злато. За златото трябва много труд, време и постоянство. Времето е пари, а парите - време. Спомням си, ...