Искам да ви кажа какво мисля за думите и римите.
Някои казват, че римите са излишни. Банална класика. Демоде.
Защото поезията е това, което те стисва тук, отляво, и не е нужно на всеки от пръстите на ръката й да има пръстен, за да усетиш стисването.
Но, виждате ли, дори в съвременната дума
"де-мо-де"
има
известно количество
рима.
Лично за мен, римите са пирончета, на които окачвам бледите гирлянди на своята прото-поезия. Пирончетата ми трябват, за да има с какво да закрепя мастилените си думи, за да не паднат съвсем и да се изгубят в прозата.
Та така.
Да ви кажа и за думите. Вие сте поети, затова знаете, че понякога думите пречат. Искам, мили поети, да ви помоля следното: дори когато думите
пречат, ...