Искам да ви кажа какво мисля за думите и римите.
Някои казват, че римите са излишни. Банална класика. Демоде.
Защото поезията е това, което те стисва тук, отляво, и не е нужно на всеки от пръстите на ръката й да има пръстен, за да усетиш стисването.

Но, виждате ли, дори в съвременната дума

"де-мо-де"

има
известно количество
рима.

Лично за мен, римите са пирончета, на които окачвам бледите гирлянди на своята прото-поезия. Пирончетата ми трябват, за да има с какво да закрепя мастилените си думи, за да не паднат съвсем и да се изгубят в прозата.

Та така.

Да ви кажа и за думите. Вие сте поети, затова знаете, че понякога думите пречат. Искам, мили поети, да ви помоля следното: дори когато думите

пречат,

бягат,

секват,

драшшштят,

хъ-ъ-лцат,

или когато

букви падат от т-

ях,

не преставайте да РИСУВАТЕ! Искам да кажа - да рис-К-увате! РИС-К-УВАЙТЕ да пишете, въпреки всичко!

Защото аз искам да ви чета!!!

Кураж, момчета и момичета!
Отивам да си правя гирляндичките. Някъде на чист въздух. Пожелайте ми успешно дишане. Аз още се уча да дишам, макар някои алиси (с много главно "А"!) да ми казват, че вече мога... вие вярвате ли на неспокойни феи? Извинявайте, ако гирляндите ми са прекалено

къси.