Jul 26, 2014, 3:40 PM

За куклите и хората 

  Essays » Phylosophy
1513 0 3
4 min reading
Преди много години, в зората на онова, което наричаме детство, бях отчаяно влюбена в една кукла.
За днешните малки момиченца тя би била грозилче, към което изобщо не биха проявили интерес. Груба, твърда, безцветна пластмаса, едва – едва отварящи се очи и коса, която дори не можеше да се реши. Зле ушитата рокля на сини квадратчета би пооправила първоначалното впечатление и ефекта на сбръчкано недоволно детско носле. За малко.
Но аз не бях виждала по-красива кукла! Всеки ден след училище ходех в единствения по онова време магазин за детски играчки в моя град, само за да я погледам. Не ми даваха да я докосна. Но аз я сънувах, бленувах, рисувах, разговарях с нея, дори име и бях измислила – Сашка.
От позицията на днешния си индивидуален опит знам, че никой предмет или каквото и да е материално нещо не съм искала повече от точно тази кукла.
Но за родителите ми нейната цена бе непосилна. А да спестя пари от двадесетте стотинки, които получавах за храна на ден, бе невъзможно. Не че не опитах, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??