Преди много години, в зората на онова, което наричаме детство, бях отчаяно влюбена в една кукла.
За днешните малки момиченца тя би била грозилче, към което изобщо не биха проявили интерес. Груба, твърда, безцветна пластмаса, едва – едва отварящи се очи и коса, която дори не можеше да се реши. Зле ушитата рокля на сини квадратчета би пооправила първоначалното впечатление и ефекта на сбръчкано недоволно детско носле. За малко.
Но аз не бях виждала по-красива кукла! Всеки ден след училище ходех в единствения по онова време магазин за детски играчки в моя град, само за да я погледам. Не ми даваха да я докосна. Но аз я сънувах, бленувах, рисувах, разговарях с нея, дори име и бях измислила – Сашка.
От позицията на днешния си индивидуален опит знам, че никой предмет или каквото и да е материално нещо не съм искала повече от точно тази кукла.
Но за родителите ми нейната цена бе непосилна. А да спестя пари от двадесетте стотинки, които получавах за храна на ден, бе невъзможно. Не че не опитах, ...