За любовта
Разговорът тепърва започваше…
- Не знам - каза терапевтът - може би любовта започва със съмнението и завършва с да. Може би първо трябва да пораснеш за нея, да се усъмниш дали обичаш някого, да я приемеш и накрая да кажеш „да” на нейното отхвърляне.
- Сигурно е така, но на мен ми се иска да поговорим за една друга, малко позабравена в последно време любов, докторе. - отвърна мъжът - Всъщност не малко, а напротив - изцяло забравена. Само вижте лицето си, изненадата изписана на него подсказва, че и вие не се сещате.
- Казвай, не ме карай да гадая.
- Ами не за любовта като любов между хората, ами като любов към самия вид.
Психологът изгледа пациента си учудено.
- Толерантността, докторе, уважението, лекото кимване с глава, когато се разминете с някого, искрената усмивка, честността, моралът. Тях забравихме, оставете тая ваша любов. Тази, за която вие си мислете, няма да спаси света, обаче моята любов ще го направи. Къде отиде моята любов? Каква е тази съдба, докторе, че аз съм ...