LeadFoot
30 results
Вярвате ли, че сте добри хора?
Често съм се питал дали съм добър човек.
Някъде бях чел, че всички се смятаме за добри, независимо дали го признаваме или не. Всички се смятаме за... оправдани. М-да, оправдани е точната дума - че всичко е имало смисъл, че всичко, което сме решили, приедприели, избегна ...
Често съм се питал дали съм добър човек.
Някъде бях чел, че всички се смятаме за добри, независимо дали го признаваме или не. Всички се смятаме за... оправдани. М-да, оправдани е точната дума - че всичко е имало смисъл, че всичко, което сме решили, приедприели, избегна ...
1005
1
2
Убийството бе решено, оставаше да хванат извършите...
„Извършителката? Извършителят?“, Дюсан още не можеше да реши какъв е родът.
Уликите бяха ясни – строшен врат, пуснато между бюрото и стола тяло, скок през прозореца. Робот. Около гръкляна личаха петте пръста, а офисът на г-н- Сахаири бе на двайсе ...
„Извършителката? Извършителят?“, Дюсан още не можеше да реши какъв е родът.
Уликите бяха ясни – строшен врат, пуснато между бюрото и стола тяло, скок през прозореца. Робот. Около гръкляна личаха петте пръста, а офисът на г-н- Сахаири бе на двайсе ...
702
1
Бераз живееше от деветстотин години, но досега не беше чувал някой да иска да убие съседа си заради мушкато.
„Всяко нещо си има първи път.“
- Ще го убия ви казвам – пенеше се дебеланкото. – С ей тия две ръце ще го удуша и ще го заровя някъде в снега.
- А така, а така – кимаха двама-трима от наобикол ...
„Всяко нещо си има първи път.“
- Ще го убия ви казвам – пенеше се дебеланкото. – С ей тия две ръце ще го удуша и ще го заровя някъде в снега.
- А така, а така – кимаха двама-трима от наобикол ...
1206
1
5
Смъртта на зайците
Самоубийствата са чести в моята професия.
Имах един приятел, който обичаше да разсъждава над това. „Самоубийствата са чести в тая професия“, мърмореше, подпрял брадичка на ръка, със светли очи, вперени в нищото. После изведнъж ме поглеждаше, вдигаше само очите си и ме пронизваше с ...
Самоубийствата са чести в моята професия.
Имах един приятел, който обичаше да разсъждава над това. „Самоубийствата са чести в тая професия“, мърмореше, подпрял брадичка на ръка, със светли очи, вперени в нищото. После изведнъж ме поглеждаше, вдигаше само очите си и ме пронизваше с ...
1193
15
През 2089-та хората най-накрая намерихме нещо, търсено отдавна - безсмъртие. Натъкнахме се на него случайно, при една трансплантация на сърце се оказа, че възрастният мъж не само е по-добре, но и се подмладява, докато не заприлича на трийсетгодишен мъж. Постепенно се стигна до извода, че това е резу ...
778
7
Как се пише велик разказ?
Да не се изненадате от странното заглавие, учител съм по български и възложих на шестокласниците да пишат есе на тази тема. Колежката Славка Кирилова ми даде идеята. Каза ми, че щяло да им е много интересно на децата, направо щели да се влюбят в него, а пък те горките така ...
Да не се изненадате от странното заглавие, учител съм по български и възложих на шестокласниците да пишат есе на тази тема. Колежката Славка Кирилова ми даде идеята. Каза ми, че щяло да им е много интересно на децата, направо щели да се влюбят в него, а пък те горките така ...
2774
7
Историята е измислица. Моля за мнение.
На шест-седем съм бил, когато дядо изричаше тия думи.
"Да живее България."
И ги казваше съвсем простичко. Без патос. Без да ръкомаха и без да се преструва. Нямахме телевизор още, когато чуваше по радиото, че някой български спортист е взел медал. Тогава плисваш ...
На шест-седем съм бил, когато дядо изричаше тия думи.
"Да живее България."
И ги казваше съвсем простичко. Без патос. Без да ръкомаха и без да се преструва. Нямахме телевизор още, когато чуваше по радиото, че някой български спортист е взел медал. Тогава плисваш ...
1015
10
Моля за мнение и критика. Благодаря предварително.
Последното, което помним.
Старецът погледна объркано стаята зад себе си.
"Кое е последното, което помня?"
Не помнеше стаята. Огледа терасата - каменна, с изглед към необятно езеро - но не помнеше и нея. Не помнеше дори как е стигнал дотук. ...
Последното, което помним.
Старецът погледна объркано стаята зад себе си.
"Кое е последното, което помня?"
Не помнеше стаята. Огледа терасата - каменна, с изглед към необятно езеро - но не помнеше и нея. Не помнеше дори как е стигнал дотук. ...
1242
4
Знаете ли какво е инфаркт?
Всички знаем какво е инфаркт... Но за децата и неуките, все пак да поясня - инфаркт е, като се изненадаш до смърт. Това го научих, както се казва, от първа ръка (лявата). После жена ти вика едни мъже, които по филмите са с черни костюми и сериозни лица, а в реалност са с ч ...
Всички знаем какво е инфаркт... Но за децата и неуките, все пак да поясня - инфаркт е, като се изненадаш до смърт. Това го научих, както се казва, от първа ръка (лявата). После жена ти вика едни мъже, които по филмите са с черни костюми и сериозни лица, а в реалност са с ч ...
870
6
Сълзи за врани
"От известно време всяка вечер си лягам на студено и тъмно, стиснал сърцето си в едната ръка, а револвера в другата. Просто си лежа и гледам тавана. Минава ми всеки път една мисъл през главата. И... о, скъпи читателю, ако тя е вярна, то аз по-добре да сложа край на живота си още сега. ...
"От известно време всяка вечер си лягам на студено и тъмно, стиснал сърцето си в едната ръка, а револвера в другата. Просто си лежа и гледам тавана. Минава ми всеки път една мисъл през главата. И... о, скъпи читателю, ако тя е вярна, то аз по-добре да сложа край на живота си още сега. ...
882
7
Коментарите Ви са добре дошли!
Невъзможното
Малката факличка се крепеше накриво на стената, а приглушеният й пламък ту лумваше ярко, ту затихваше и почти угасваше под напора на течението от вратата. Десетки избягали искрици се премятаха из мрака като светулки и изведнъж се губеха. Скидри тупаше моно ...
Невъзможното
Малката факличка се крепеше накриво на стената, а приглушеният й пламък ту лумваше ярко, ту затихваше и почти угасваше под напора на течението от вратата. Десетки избягали искрици се премятаха из мрака като светулки и изведнъж се губеха. Скидри тупаше моно ...
786
6
Третият край на живота
Имаше нещо магично в тая студена нощ. В главата ми споменът за нея остана жив и ярък като въглен. Винаги щом се сетя, нещо жегва сърцето ми. Ала и до днес не зная какво видях тогава в бялата мъгла и асфалтовия път, почернял от ситния дъждец.
- Благодаря ти - казах твърде висок ...
Имаше нещо магично в тая студена нощ. В главата ми споменът за нея остана жив и ярък като въглен. Винаги щом се сетя, нещо жегва сърцето ми. Ала и до днес не зная какво видях тогава в бялата мъгла и асфалтовия път, почернял от ситния дъждец.
- Благодаря ти - казах твърде висок ...
852
9
Историята на глупака
- Нека ти разкажа една история - рече мъжът и се почеса по брадата с кутре.
Гласът му ме стресна.
- Откъде се взе? - изненадах се.
Той смръщи вежди, но се отказа да отговаря, а вместо това цъкна с език и се усмихна. ...
- Нека ти разкажа една история - рече мъжът и се почеса по брадата с кутре.
Гласът му ме стресна.
- Откъде се взе? - изненадах се.
Той смръщи вежди, но се отказа да отговаря, а вместо това цъкна с език и се усмихна. ...
893
4
Мечтите на глупака
БАМ! Това беше първата дупка, част от множество предстоящи. Тази е за добре дошли, другите да не заспиваме. Предното колело се удари в нея с тенденция да остане вътре, а ние пътниците отскочихме в унисон с обкръжаващата ни среда. Кондукторката, зла жена, защото дори и умна, красив ...
БАМ! Това беше първата дупка, част от множество предстоящи. Тази е за добре дошли, другите да не заспиваме. Предното колело се удари в нея с тенденция да остане вътре, а ние пътниците отскочихме в унисон с обкръжаващата ни среда. Кондукторката, зла жена, защото дори и умна, красив ...
940
8
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това е последната глава.
12
Ези или тура
Пресрещнаха го веднага щом излезе от долината и влезе в града. Петнайсетина елфи застанаха пред него с насочени лъкове. Хвърлиха му железни вериги и Тализ разбра намека. Сложи си ги сам. Премина окован ...
12
Ези или тура
Пресрещнаха го веднага щом излезе от долината и влезе в града. Петнайсетина елфи застанаха пред него с насочени лъкове. Хвърлиха му железни вериги и Тализ разбра намека. Сложи си ги сам. Премина окован ...
942
1
6
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това са глави 9, 10 и 11. Остава още 1. Приятно четене.
9
Пратеник
Тализ яздеше като стрела. Право през гората. Нямаше време да следва пътя. Слънцето отдавна беше предало света на луната и тя унило галеше боровата гора със сребърните си лъчи. ...
9
Пратеник
Тализ яздеше като стрела. Право през гората. Нямаше време да следва пътя. Слънцето отдавна беше предало света на луната и тя унило галеше боровата гора със сребърните си лъчи. ...
880
1
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Приятно четене.
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в ...
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в ...
1344
3
3
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...
914
2
2
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...
1139
4
1
Егер
"... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим - Тализ. Преживял е чумна епидеми ...
Егер
"... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим - Тализ. Преживял е чумна епидеми ...
824
6
Цугцванг
Често сънувам. Прекалено често. Млада жена стои над мен и плаче, но аз не мога да направя нищо. Не мога да я заговоря, да я попитам коя е, макар че сякаш знам, но не мога да се досетя. После мътният образ на съня изчезва.
За първи път го срещнах в парка. Тъкмо подреждах фигурите след поредн ...
Често сънувам. Прекалено често. Млада жена стои над мен и плаче, но аз не мога да направя нищо. Не мога да я заговоря, да я попитам коя е, макар че сякаш знам, но не мога да се досетя. После мътният образ на съня изчезва.
За първи път го срещнах в парка. Тъкмо подреждах фигурите след поредн ...
990
6
Това са първите ми стъпки във фантастиката. Надявам се, че ще харесате текста. Остана само да добавя, че критиката е добре дошла.
От тъмнината
Светът потъна в мрак. Вече повече от седмица продължава така и никой не знае кога ще свърши. Свещениците проповядват разпалено, че това е божие наказание, че ...
От тъмнината
Светът потъна в мрак. Вече повече от седмица продължава така и никой не знае кога ще свърши. Свещениците проповядват разпалено, че това е божие наказание, че ...
872
1
Една дъга
Прибирах се. Беше от онези тъжни и мудни следобеди, в които ти се иска просто да легнеш в леглото и да спиш. Слънцето се беше покатерило едвам-едвам върху един тъмен облак и огряваше вяло полята около магистралата, върху която шофирах. Изсъхналата трева, унило накланяща глава, придобиваше ...
Прибирах се. Беше от онези тъжни и мудни следобеди, в които ти се иска просто да легнеш в леглото и да спиш. Слънцето се беше покатерило едвам-едвам върху един тъмен облак и огряваше вяло полята около магистралата, върху която шофирах. Изсъхналата трева, унило накланяща глава, придобиваше ...
724
2
Войните на мира
... защото войните не носят само мир със себе си.
Войните започват като пороя – само с капка. Понякога капката е кръв, но в повечето случаи е глупост. Войните и капките изглеждат чисти, докато не се превърнат в потоп от мръсотия. На нас, хората, и двете ни дават надежди. Надежда за с ...
... защото войните не носят само мир със себе си.
Войните започват като пороя – само с капка. Понякога капката е кръв, но в повечето случаи е глупост. Войните и капките изглеждат чисти, докато не се превърнат в потоп от мръсотия. На нас, хората, и двете ни дават надежди. Надежда за с ...
1374
3
Ангели и дяволи
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...
2175
10
За свободата.
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бър ...
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бър ...
1103
10
За любовта
Разговорът тепърва започваше…
- Не знам - каза терапевтът - може би любовта започва със съмнението и завършва с да. Може би първо трябва да пораснеш за нея, да се усъмниш дали обичаш някого, да я приемеш и накрая да кажеш „да” на нейното отхвърляне.
- Сигурно е така, но на мен ми се иска ...
Разговорът тепърва започваше…
- Не знам - каза терапевтът - може би любовта започва със съмнението и завършва с да. Може би първо трябва да пораснеш за нея, да се усъмниш дали обичаш някого, да я приемеш и накрая да кажеш „да” на нейното отхвърляне.
- Сигурно е така, но на мен ми се иска ...
1939
7
За рая и ада
"Докъде стига лодкарят... докъде ще стигна аз? Докъде ще ме отведе... до рая, до ада? Можем ли да го подкупим със златна монета? Не-е, не-е... никой не може да подкупи съдбата си, никой. По един или друг начин... който и да си, ти винаги ще стигнеш до края на твоя път... до единствения ...
"Докъде стига лодкарят... докъде ще стигна аз? Докъде ще ме отведе... до рая, до ада? Можем ли да го подкупим със златна монета? Не-е, не-е... никой не може да подкупи съдбата си, никой. По един или друг начин... който и да си, ти винаги ще стигнеш до края на твоя път... до единствения ...
1767
9
Предсловие
Anabell каза: "Ники, защо не напишеш едно есе "За добро или зло съм на 17". ОК, дано ти хареса. Естествено, писах го "от раз", типично за мен. Защо? Защото едно есе може винаги да се допълни, цяло завършено есе просто не съществува, така че в тези писания се съдържа основното за мен. Греш ...
Anabell каза: "Ники, защо не напишеш едно есе "За добро или зло съм на 17". ОК, дано ти хареса. Естествено, писах го "от раз", типично за мен. Защо? Защото едно есе може винаги да се допълни, цяло завършено есе просто не съществува, така че в тези писания се съдържа основното за мен. Греш ...
1610
9
Здравейте. Започнах да пиша есета, а сега и разкази/романи. Иска ми се някой да ми каже справям ли се с писането. Или, нека се изразя по-точно, трябва ми някой да ме оцени и да ми даде акъл - кое, как и защо се пише и най-вече как да направя разказа си по-добър. Преминах от есета на разкази, защото ...
1262
27
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
