Хектор се появи в квартала някъде преди година и половина. Не зная кой го нарече така, но всички се обръщаха към него с това име. Беше малко пухкаво кученце, тъмносиво на цвят, с големи черни очи, готови да погълнат целия свят. Всички от махалата си играехме с него и му се радвахме. Хранехме го и го обичахме. Той беше атракцията в нашия квартал. Жалко, че за тази година и половина той не намери стопанин, който да го приюти. Подхвърлен като сираче, незнайно откъде, той беше ничий и на всички. Спеше под нашата тераса. До толкова бях свикнал с него, че понякога се събуждах нощем и надниквах през прозореца да видя долу ли е, спи ли на изпокъсаната черга, вероятно подхвърлена от някой бездомник, или е поел скиталческия си живот към друг квартал или по-голям град, да търси бъдещето си. През зимата нарочно оставяхме входната врата на блока леко открехната, в случай, че му стане студено, да се прибере във входа на блока, където да изкара поредната мразовита нощ. Комшийката от четвъртия етаж ми ...