22.08.2008 г., 20:26 ч.

За любовта между две кучета 

  Есета » Философски
1907 0 1
3 мин за четене
Хектор се появи в квартала някъде преди година и половина. Не зная кой го нарече така, но всички се обръщаха към него с това име. Беше малко пухкаво кученце, тъмносиво на цвят, с големи черни очи, готови да погълнат целия свят. Всички от махалата си играехме с него и му се радвахме. Хранехме го и го обичахме. Той беше атракцията в нашия квартал. Жалко, че за тази година и половина той не намери стопанин, който да го приюти. Подхвърлен като сираче, незнайно откъде, той беше ничий и на всички. Спеше под нашата тераса. До толкова бях свикнал с него, че понякога се събуждах нощем и надниквах през прозореца да видя долу ли е, спи ли на изпокъсаната черга, вероятно подхвърлена от някой бездомник, или е поел скиталческия си живот към друг квартал или по-голям град, да търси бъдещето си. През зимата нарочно оставяхме входната врата на блока леко открехната, в случай, че му стане студено, да се прибере във входа на блока, където да изкара поредната мразовита нощ. Комшийката от четвъртия етаж ми ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Дечев Всички права запазени

Предложения
: ??:??