Никога не съм правила нещо мило за теб, никога не съм показвала явно чувствата си към теб, не успях да ти докажа какво истински значиш за мен. Пиша ти сега, а дори не знам дали това писмо ще стигне до теб. Не знам дали въобще ще го прочетеш, или просто, като видиш почерка ми, ще го захвърлиш. А как ми се иска да чуеш думите ми и да ме разбереш… Обичам те нежно, обичам те лудо и страстно, така, както едва ли някой те е обичал някога в този живот. Едва ли подозираш каква мъка и болка се таи в душата ми, когато ти не си до мен. Едва ли подозираш, че денем ти си в мислите ми, а вечер - в сънищата, че денонощно ти си с мен… Обичам те толкова силно, че за теб съм готова на всичко, бих направила дори и лудост, за да се боря за любовта ти. Влюбих се в теб. Сбърках ли? Май да … Боли ме, когато виждам как погледът ти бяга от мен. Защо преди ми каза, че ме обичаш, ако не е вярно? Защо беше с мен? Защо ме целуваше толкова нежно? Защо ме прегръщаше с цялата тази любов? Защо очите ти ме гледаха с то ...