За последен път
Била съм във твоята стая няколко пъти. Един, два, три не мога да кажа. Но всеки път те целувах като последен. Когато тръгвах си казвах "Този път вече е последен, повече няма да има!" и ме болеше, но не за дълго. Болеше ден...ти звънна отново. И онова чувство в гърдите ми спря. Дойдох...в очите ти прочетох "надежда" , но уви сляпа наречи ме! Тръгнах, и както попринцип помислих си - "За последно!" И ме заболя, но не както попринцип. Плаках до вкъщи. Стигнах. Влязох. Но болката някак не спря. Мина половин час...един, два, три...дойде утре. А телефонът ми все така безмълвно стои. Дойде други ден и "утре" пак се повтори ...
© Ванеса All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
?
-
Публикувано без редакция!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
