За последен път

8 нояб. 2012 г., 16:02

Эссе » Любовные

2026 0 2

2 мин за четене

Била съм във твоята стая няколко пъти. Един, два, три не мога да кажа. Но всеки път те целувах като последен. Когато тръгвах си казвах "Този път вече е последен, повече няма да има!" и ме болеше, но не за дълго. Болеше ден...ти звънна отново. И онова чувство в гърдите ми спря. Дойдох...в очите ти прочетох "надежда" , но уви сляпа наречи ме! Тръгнах, и както попринцип помислих си - "За последно!" И ме заболя, но не както попринцип. Плаках до вкъщи. Стигнах. Влязох. Но болката някак не спря. Мина половин час...един, два, три...дойде утре. А телефонът ми все така безмълвно стои. Дойде други ден и "утре" пак се повтори ...

За последен път

Свързани произведения

Комментарии

Предложения