Това което прозрях в онова далечно време, наречено младост, е, че смисълът от съществуването на човешкия индивид се състои в това той да достигне до такова разбиране за нещата, което е диаметрално противоположно на постиженията на цялото човечество за цялото му историческо развитие. С една дума - смисълът се състои в това този индивид да обори /елиминира, опровергае/ напълно цялото човечество и парадигмите, които това човечество е формулирало от зората на своето съществуване, чак до сега. Може би ще си кажете - този е откачил. Но запомнете от мен едно. Еволюционното движение на човечеството, като цяло, е като при раците - винаги настрани, а не напред. Тази непреодолима девиация от истинния път може да е с фатални последствия за всички нас - дотук оцелелите. На пръв поглед изглежда, че откакто съществува човешкият род той е натрупал огромно количество информация, която не подлежи на овладяване от един индивид, но това е измамно усещане. Цялата тази информация може да бъде редуцирана до ...