Това което прозрях в онова далечно време, наречено младост, е, че смисълът от съществуването на човешкия индивид се състои в това той да достигне до такова разбиране за нещата, което е диаметрално противоположно на постиженията на цялото човечество за цялото му историческо развитие. С една дума - смисълът се състои в това този индивид да обори /елиминира, опровергае/ напълно цялото човечество и парадигмите, които това човечество е формулирало от зората на своето съществуване, чак до сега. Може би ще си кажете - този е откачил. Но запомнете от мен едно. Еволюционното движение на човечеството, като цяло, е като при раците - винаги настрани, а не напред. Тази непреодолима девиация от истинния път може да е с фатални последствия за всички нас - дотук оцелелите. На пръв поглед изглежда, че откакто съществува човешкият род той е натрупал огромно количество информация, която не подлежи на овладяване от един индивид, но това е измамно усещане. Цялата тази информация може да бъде редуцирана до няколко съществени ганглиални групи, а те от своя страна да бъдат добре изучени само в рамките на няколко месеца. Следователно огромният информационен масив може да се сведе до обозрим такъв, който при това е напълно опровержим от един сръчен и логично мислещ интелект. Ако искате можете условно да го наречете Мориарти, Холмс или Поаро. Въпрос на предпочитание. Моята цел ще е именно това - да обособя и направя зрими за вас въпросните информационни ганглии, а после заедно ще се опитаме да открием как те могат да бъдат опровергани. Или както е казал родоначалникът на детерминизма Пиер-Симон Лаплас, допълвайки Хераклит:

Един остър и проницателен ум, намиращ се в настоящето, може да узнае всяко минало и всяко бъдеще, дори да е затворен на дъното на кладенец!!!

За целта нека най-напред да достигнем до хитиновия скелет на сътвореното от хората още от най-дълбока древност до настоящия исторически момент.

Първоначално да се ориентираме, какво точно принципно е сътворило това човечество от възникването си дотук. Да започнем с древните цивилизации. Безусловно те са оставили образци на строителството, което крие известни тайни за нас. Например пирамидите, Баалбекската веранда, строителството в Андите и още много други. Редица автори са спекулирали тук, основавайки се на неведението ни по този пункт и са виждали ръката на извънземните в това строителство. Например Ерих фон Деникен е един от пионерите в това направление със своите "Спомени от бъдещето". Алън Алфорд с книгата си "Боговете на новото хилядолетие", Робер-Жан Виктор с книгата си "Бог и боговете са били хора", както и Робърт Бовал и Греъм Хенкок със своите мистични бестселъри.  Има, обаче, нещо което веднага бие на очи и елиминира техните опити да включат извънземните. А то е очевидният земен характер на това строителство - груб и недодялан, въпреки перфектното строително изпълнение. Земни са самите сътворени строителни форми. А това прави на пух и прах заключенията на тези търсещи сензация и лесни печалби автори. Това ни води до категоричното заключение, че познанието на древните цивилизации е чисто човешко. И то прилича на хумус, върху който са никнали бъдещите цивилизации. Любопитното е, че в математиката направените открития от тези древни цивилизации са били твърде скромни. Те са успели да решат само уравнението от втора степен, което днес наричаме - квадратно уравнение. Имали са и известни познания по астрономия и смятането с дроби. Именно върху дробите те изградили своите учения за хармония. Това дължим преди всичко на питагорейците. Тяхното наивна визия била, че:

Световната хармония са контролира и управлява от дробните числа.

/тук горещо ви препоръчвам книгата на забележителния холандски математик Бартел ван дер Варден "Пробуждаща се наука", изд. Наука и изкуство, София, 1968, която прави своеобразен обзор на постиженията на древността/. Да решат кубичното уравнение, обаче, било съвършено непосилно за всички древни. Както вече споменах, древните цивилизации по същество не са стигнали до сериозни математически резултати. Те буквално са се лутали в кръг, като попадналият в мъгла. Еволюционният им принос е чисто количествен, но на ниско качествено ниво.

Ето защо аз наричам тези цивилизации /от зората на съществуването на човечеството до 1500 година от н.е./ - СКАЛАРНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ.

Техният исторически  принос за това, което се случва в днешно време е напълно пренебрежим. Собствено, какво толкова забележително събитие се е случило около тази дата /начало и на т.нар. Зрял ренесанс/? Ще ви отговоря по доста неочакван начин, който няма да открите абсолютно никъде:

В тази свещена за човешкия род година е положено началото на т.нар. от мен ВЕКТОРНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Този тип цивилизация се характеризира с ясна траектория на движение напред до степен на голяма целеустременост. Това движение напомня на движението на летяща стрела /вектор/, откъдето проилиза и даденото й от мен име.

Именно този летящ вектор притежавал способността да напусне мъглата, в която се въртели в кръг скаларните цивилизации.

Тук имате право на съвършено справедлив въпрос:

Кое откритие е трансформирало хумуса на скаларните цивилизации във векторна цивилизация?

Отговорът ми ще ви прозвучи доста странно и неочаквано. Това е най-голямото откритие в историята на човечеството - максимумът на всички възможни човешки открития:

Формулата на гениалния италиански математик от Болоня -  Сципион дел Феро, за решаването на кубичното уравнение *.

Как точно дел Феро е достигнал до това епохално откритие /през 1505г./ не е известно. Той ревниво го пазел в пълна тайна и чак на смъртния си одър го споделил със своя ученик Антонио Мария Фиори. По-късно формулата на дел Феро била преоткрита от Николо Тарталия и Джироламо Кардано. Последният бил енциклопедична личност от голям калибър. Блестящ математик, лекар, философ и астролог на папата, той предсказал години по-рано точните година, ден и час на смъртта си и умрял в същата година, ден и час. Днес ни е известен също и с т.нар. Карданов вал. Кардано включил великата тайна за решаване на кубичното уравнение в своята книга "Ars Magna" /"Велико изкуство"/, публикувана на латински през 1545г. По тази причина днес формулата за решаването на кубичното уравнение в буквен вид е известна под наименованието формула на Кардано. С нейна помощ ученикът на Кардано - Людовико Ферари, ловко открил формулата за решаването на уравнението от 4-та степен в буквен вид. А доста по-късно норвежкият математик Нилс Хенрик Абел /1802 - 1829/, доказал, че:

Алгебричните уравнения от 5-та и по-висока от 5-та степен, са нерешими в буквен вид.

Огромният принос на Кардано се състоял в това, че той пръв обособил един специален случай при решаването кубичното уравнение - случаят, в който и трите му корена са реални числа. Кардано гениално предусетил за какво точно става въпрос и нарекъл този случай: Casus irreducibilis /Неразложим случай/. Според Кардано това означавало, че въпреки, че и трите корена на уравнението са реални числа, те не могат да бъдат изразени по алгебричен път само с помощта на реални числа. Така той направил най-гениалното откритие на всички времена:

Съществуват реални числа, които не могат да бъдат алгебрично изразени по реален път, а само с помощта на по-висши числа, включващи имагинерности. Това е все едно да твърдим, че има неща от настоящето, които ние по никакъв начин не можем да видим освен с очилата на бъдещето.

Така всъщност били открити феноменалните комплексни числа ** и векторът на ВЕКТОРНАТА ЦВИЛИЗАЦИЯ полетял стремглаво напред!

Едва през 1899г. немският математик Ото Хьолдер дал строго доказателство, че Кардано е прав.

* Касае се за непълното кубично уравнение x³ + px + q = 0. С негова помощ лесно се решава и пълното:

x³ + ax² + bx + c  = 0.

** Числата от вида a + i.b, където a и b са реални числа, а i е символът  √ (-1), днес наричани полето на комплексните числа.

/следва/