Защо и как се случи?

Аз ли съм виновна, или ти, или, има ли виновен?

Аз видях  добро във теб и ти го споделих.

А ти попита. - Защо така реши? Усет, може би.

Реши да не ме разочароваш и винаги се обръщаше към мен с уважение и доброта.

И аз така, та нали ти ми показа, когато поздравяваш, ще си поздравен.

А един обикновен поздрав, от приятен човек, отваря сърца, кара усмивка да изгрее на лицето и дълго да остане там.

И тук, знам, ще кажеш със насмешка. - Да, бе да, отваря сърца. И си те представям, с твоята усмивка, която вече се е появила.

Не вярваш, нали, но е така!

Опитай, само за миг, да се поставиш на мое място.

За да разбереш колко ми е било трудно да съм някаква друга с теб.

Опитвах се, борех се със себе си и се ядосвах, че не мога да се пречупя.

Просто не съм такава, не съм по живота.

Но ти, ти остана в сърцето ми, усмихва толкова много мои дни, понякога само защото те има  и си тук. Ти ме направи такава, каквато ме  описваш, в началото.

Ти влезе в мислите ми, толкова надълбоко, и си стоеше там, всеки ден, като че ли бяхме заедно и си споделяхме, без думи, и без никой да ни чуе.

Усетих те, когато нещо ти се случи, и знаех, че скоро няма да те чуя.

Доверих се на интуицията си и не сгреших, и със нея понякога те изпреварвах, нали?

Друг път просто чаках.

И да, чаках те да се обадиш, винаги те чакам.

Затова, ако някога си усещал да изгрява усмивка на моето лице, която ти е нашепвала, без думи. - Знаех си. То не е било, защото си бил слаб, а защото си бил чакан и желан.

Друг път  става неосъзнато. Излизам от вкъщи, вече закъсняла, и да бързам смисъл няма.

Но краката вървят безспирно. И там, на втората пресечка, срещам тебе, за да ме дариш със твоята усмивка и да направиш деня  ми по-хубав и желан, така ме зареди с положителна енергия, вече ми беше спокойно и не бързах за никъде.

Така  минаваха и всичките ми дни, когато ги споделяше ти. Дори и нещо да ми е тежало, във момента, в който ме попиташ само как съм, вече се чувствах по-добре, защото знам, че мислиш за мен.

И онази усмивка, която няма да забравиш, можеше изобщо да не се появи, но в последния момент реши, че може да си заслужа да е там, затова дойде последна, но не и закъсняла, за да я видиш ти и да решиш, че никога няма да я забравиш.

И във твоята "света"  София имаше много дървета и бяха готови да даряват обич и прохлада, но някой ги излъга и те си останаха така безмълвни, от страх дали ще бъдат разбрани.